тъмнината с вик, призоваваш Коля да бяга.
Гореше от непреодолимо желание да се прибере у дома, но не
можеха да бързат. Въпреки всичките му усилия колкото по-дълго
пътуваха, толкова по-бледа и слаба ставаше Ана и ги молеше да спират
все по-рано и по-рано през деня, за да опънат палатките, да сложат
мангалите и да могат слугите да й сервират гореща супа и да затоплят
вкочанените й ръце. Когато Пьотър прецени, че групата се намира на
по-малко от ден път от Лесная Земля, подкара Метел по снежната
пътека и отпусна поводите му. Основната група щеше да го последва с
шейните, но двамата с Коля полетяха към дома, сякаш тласкани от
вятъра духове. Пьотър изпита неописуемо облекчение, щом излезе от
дърветата и видя собствения си дом, сребрист и непокътнат, под
ясната светлина на зимния ден.
***
Откакто Пьотър, Саша и Коля заминаха, не минаваше ден, без Вася
да се измъкне от къщата при всеки удобен случай, за да изтича и да се
качи на любимото си дърво - онова, чийто голям клон се надвесваше
над пътя на юг от Лесная Земля. Понякога Альоша отиваше с нея, но
той беше по-тежък и по-тромав в катеренето. Затова Вася беше сама в
деня, когато видя проблясващите копита и сбруя. Тя се спусна надолу
по дървото като котка и се затича върху късите си крачета. Докато
стигне до портата на оградата, вече крещеше:
- Татко, татко, това е татко!
Дотогава това вече не беше голяма новина, защото двамата ездачи, които се движеха много по-бързо от едно малко момиченце, вече
пресичаха с голяма скорост нивите и от малкия хълм селяните можеха
да ги видят ясно. Хората се споглеждаха, чудейки се къде ли са
останалите, разтревожени за своите близки. И тогава Пьотър и Коля
(Саша беше останал с шейните) влетяха в селото и дръпнаха поводите
на галопиращите коне. Дуня се опита да хване Вася, която беше
откраднала дрехите на Альоша, за да се качи на своето дърво, и освен
това се бе изцапала, но момиченцето се измъкна и изтича на двора.
- Татко! Коля! - крещеше тя и се смееше, когато всеки от двамата на
свой ред я хвана и вдигна. - Татко, ти се върна!
- Доведох mu майка, Васочка - похвали се Пьотър и я погледна, повдигнал вежди. - Обаче не съм й казал, че вместо момичение ще
получи горско духче.
Но въпреки това я целуна по мърлявата буза, при което тя се
изкикоти.
- О... тогава къде е Саша? - извика Вася и се огледа внезапно
уплашена. - Къде са шейните с конете?
- Не се бой, по пътя след нас са - успокои я Пьотър и добави с по-силен глас, така че всички насъбрали се да го чуят. - Ще бъдат тук, преди да падне нощта, трябва да сме готови да ги посрещнем. А ти -
добави той по-тихо на Вася - отиди в кухнята и кажи на Дуня да те
облече. Бих предпочел да представя на мащехата ти дъщеря си, а не
горски дух.
Той я свали долу и леко я побутна, а Олга задърпа сестра си към
кухнята.
Шейните дойдоха, когато слънцето започна да клони на запад.
Уморено пресякоха нивите и минаха през портата на селото. Хората
посрещнаха с радостни викове и възклицания красивата затворена
шейна, в която беше новата съпруга на Пьотър Владимирович. По-голямата част от селото се събра, за да я види.
Ана Ивановна слезе от шейната, олюлявайки се, скована и бледа
като лед. Вася си помисли, че изглежда съвсем малко по-възрастна от
Оля и далеч не толкова стара, колкото баща й.
Е, още по-добре, каза си детето. Може би ще си играе с мен.
Тя се усмихна с най-хубавата си усмивка. Но Ана не й отвърна нито
с дума, нито с жест, само се сви под множеството погледи и Пьотър
със закъснение си спомни, че в Москва жените живееха отделно от
мъжете.
- Уморена съм - прошепна Ана Ивановна и се затътри към къщата, вкопчена в ръката на Олга.
Хората се спогледаха объркано.
- Е, пътуването е било дълго - най-сетне казаха те. - С времето ще се
оправи. Тя е дъщеря на Великия княз, каквато беше и Марина
Ивановна.
И me се гордееха, че такава жена е дошла да живее сред тях.
Върнаха се в хижите си, за да засилят огньовете заради падналия мрак
и да ядат безвкусната си супа.
Но в къщата на Пьотър Владимирович всички пируваха, доколкото
беше възможно с настъпващите пости и зимата, която вече остаряваше
и ставаше костелива. Направиха прилично празненство с риба и
овесена каша. След това Пьотър и синовете му разказаха за
пътуването, докато Альоша подскачаше наоколо, заплашвайки да