отреже пръстите на слугите с великолепната си нова кама.
Пьотър сам сложи украсата за глава върху черната коса на Олга и
каза:
- Надявам се да я носиш на сватбата си, Оля.
Олга се изчерви и след това пребледня, а Вася безмълвно насочи
големите си очи към баща си.
Пьотър повиши глас, за да го чува цялата стая.
- Тя ще бъде княгинята на Серпухов - обяви той. - Самият Велик княз я
сгоди.
И после целуна дъщеря си. Олга се усмихна, едновременно доволна
и леко уплашена. Никой не чу тъничкия и отчаян плач на Вася сред
глъчката на поздравленията.
Но празненството постепенно замря и Ана поиска да си легне рано.
Олга отиде да й помогне, а Вася подтичваше след нея. Кухнята бавно
се опразни.
Здрачът се превърна в нощ. Огънят се разпадна до нажежени
въглени и въздухът в кухнята изстина и утихна. Накрая вътре останаха
само Пьотър и Дуня. Старицата седеше на мястото си близо до огъня и
плачеше.
- Знаех, че това трябва да стане, Пьотър Владимирович - рече тя. - И
ако има момиче, което трябва да бъде принцеса, това е моята Оля. Но
това е трудно. Тя ще живее в палат в Москва, както баба си, и аз
никога повече няма да я видя. Твърде стара съм, за да пътувам.
Пьотър седеше пред огъня и играеше с бижуто в джоба си.
- Това се случва на всички жени - отвърна той.
Дуня не каза нищо.
- Вземи, Дуняшка - продължи Пьотър и гласът му беше толкова
странен, че старата бавачка бързо се обърна, за да го погледне. -
Имам подарък за Вася.
Вече й беше подарил парче фин зелен плат, за да си направи хубав
сарафан. Дуня се намръщи.
- Още един ли, Пьотър Владимирович? - попита тя. - Ще я разглезите.
- Дори и така да е - отвърна Пьотър.
Дуня му хвърли бърз поглед в мрака, озадачена от изражението на
лицето му. Пьотър подаде огърлицата на Дуня, сякаш нямаше
търпение да се отърве от нея:
- Ти самата й я дай. Трябва да се погрижиш да я носи винаги в себе си.
Накарай я да ти го обещае, Дуня.
Дуня изглеждаше no-изненадана от всякога, но взе студения син
предмет и го погледна с присвити очи.
Пьотър се намръщи по-страшно от когато и да било и протегна ръка, сякаш да вземе подаръка обратно. Но после стисна юмрук и
движението му замря, преди да го е довършил. Рязко се завъртя на
пети и се отправи към леглото. Останала сама в слабо осветената
кухня, Дуня се втренчи в медальона. Огледа го от едната страна, после
от другата, като не спираше да си мърмори под носа.
- Е, Пьотър Владимирович - прошепна тя, - и къде в Москва човек
може да намери такова бижу? - Дуня поклати глава и го пъхна в
джоба си, твърдо решена да го пази, докато момиченцето не порасне
достатъчно, за да може да му довери нещо толкова лъскаво.
Три нощи по-късно старата бавачка сънува сън.
Тя отново се видя девойка, вървеше сама през зимната гора. По пътя
отекваше веселият звън на звънчетата на шейна. Дуня обичаше да се
вози на шейна, завъртя глава да се огледа и видя бял. кон да препуска в
тръс към нея. Ездачът беше чернокос мъж. Не намали, докато
минаваше покрай нея, но хвана ръката й и я издърпа грубо върху
шейната. Мъжът не отместваше поглед от белия
път. Въпреки зимното слънце въздухът около него беше студен колкото
най-ледените пориви на януарски вятър.
Дуня внезапно се изплаши.
- Ти взе нещо, което не беше дадено на теб - каза той и Дуня потрепери
от воя на буреносните ветрове в гласа му. - Защо?
Зъбите й тракаха толкова силно, че тя почти не можеше да говори и
мъжът се завъртя към нея в изблик на оскъдна зимна светлина.
- Тази огърлица не беше предназначена за теб - изсъска той. - Защо я
взе?
- Бащата на Василиса я донесе за нея, но тя е още дете. Видях я и
разбрах, че е талисман - заекна Дуня. - Не съм я откраднала, не съм...
но се страхувам за момичето. Моля те, тя е твърде малка... твърде
малка за магьосничество и за покровителството на древните богове.
Мъжът се засмя. Дуня долови стържеща горчивина в гласа му.
- Богове ли? Сега има само един Бог, дете, и аз не съм нищо повече от
вятър, преминаващ през голите клони.
Той замълча и треперещата Дуня усети вкуса на кръв от устната си, която беше прехапала.
- Много добре, пази го вместо нея, докато порасне - кимна той накрая,
- но не по-дълго. Мисля, че не е нужно да ти казвам какво ще се
случи, ако се опиташ да ме измамиш.
Дуня се улови да кима енергично, като не спираше да се тресе по-силно от всякога. Мъжът изплющя с камшика си. Конят се втурна