костите й. Но Мраз вече не се смеел и когато попитал за трети път:
„Топло ли ти е, скъпа? “, тя отвърнала, изговаряйки с мъка думите с
премръзналите си устни, докато пред очите й танцувал мрак: " Да...
топло ми е. Топло ми е, господарю Мраз“. Тогава той, изпълнен с
възхищение към нейния кураж, се смилил над тежкото й положение.
Когато излязъл от гората и оставил момичето пред входната врата на
собствения й дом, тя все още била облечена във великолепна рокля и
носела ковчеже със скъпоценни камъни и златни и сребърни
орнаменти. Бащата на Марфа заплакал от радост, че отново вижда
момичето си, но Даря и нейната дъщеря били бесни да видят Марфа
толкова богато облечена и сияеща и с такова приказно богатство в
ръцете. Тогава Даря се обърнала към съпруга си и казала: „Съпруже, бързо! Вземи дъщеря ми Лиза в шейната си. Даровете, които Мраз е
дал на Марфа, са нищо в сравнение с онова, което ще даде на моето
момиче! “. Макар в сърцето си Борис да се противял на цялото това
безразсъдство, качил Лиза на шейната. Девойката носела най-хубавата
си рокля и била увита в тежка кожена мантия. Бащата я откарал
дълбоко в гората и я оставил под същата ела. Дошъл редът на Лиза
дълго да седи и да чака. Започнало да й става много студено въпреки
кожите, но в един момент между дърветата най-сетне се появил Мраз, смеел си се сам и щракал с пръсти. Затанцувал току пред Лиза и
духнал в лицето й, а дъхът му бил северният вятър, който смразява
плътта чак до костите. Усмихнал се той и попитал: „Достатъчно топло
ли ти е, скъпа? “. Лиза потреперила и отвърнала: „Разбира се, че не, глупако! Не виждаш ли, че почти съм умряла от студ? “. Вятърът
задухал по-силно от всякога, виейки наоколо им със силни, пронизващи пориви. Сред грохота му Мраз попитал: „А сега?
Достатъчно топло ли ти е? “. В отговор момичето изкрещяло: „Разбира
се, че не, идиот такъв! Замръзнах! Никога в живота ми не ми е било
по-студено! Чакам своя младоженец Мраз, но глупака никакъв го
няма“. Като чул това, очите на Мраз станали твърди като диамант, той
сложил пръсти върху гърлото й, навел се напред и прошепнал в ухото
й: „А сега топло ли ти е, гълъбице моя? “. Но девойката не можела да
отговори, защото била умряла в мига, в който той я докоснал, и
паднала замръзнала в снега. В дома им Даря чакала и сновяла напред-назад. „Поне две ковчежета злато - казала тя и потрила ръце. -
Сватбена рокля от копринено кадифе и сватбени одеяла от най-фина
вълна. “ Съпругът й не отвърнал нищо. Сенките започнали да се
удължават, а от дъщеря й все още нямало следа. Накрая Даря
изпратила мъжа си да прибере момичето, като му напомнила да се
погрижи за ковчежетата със съкровища. Но когато Борис стигнал до
дървото, където сутринта бил оставил дъщеря си, там нямало никакво
съкровище, само момичето, което лежало мъртво в снега. Мъжът я
вдигнал с натежало сърце и я понесъл обратно у дома. Майката
изтичала да ги посрещне. „Лиза - повикала я тя, - любов моя. “ После
видяла тялото на детето си, свито на дъното на шейната. В този миг
пръстът на Мраз докоснал сърцето и на Даря и тя също паднала
мъртва на място.
Настъпи кратко, одобрително мълчание.
След това Олга жално попита:
- Но какво се случило с Марфа? Тя омъжила ли се за него? За цар
Мраз?
- Наистина студена прегръдка - промърмори с широка усмивка Коля, без да се обръща към никого конкретно.
Дуня го изгледа строго, но не благоволи да отговори.
- Ами не, Оля - отвърна на момичето. - Не мисля. Каква полза би имал
Зима от една смъртна девойка? По-вероятно се е омъжила за някой
богат селянин, комуто е отнесла най-голямата зестра в цялата Рус.
Олга изглеждаше готова да възрази срещу този лишен от романтика
финал, но Дуня вече беше надигнала скърцащите си кости, нетърпелива да се оттегли. Горната част на печката беше широка
колкото голямо легло и възрастните, младите и болните спяха върху
нея. Дуня оправи леглото си там, заедно с Альоша.
Останалите целунаха майка си и се измъкнаха. Накрая и самата
Марина се изправи. Въпреки зимните й дрехи Дуня отново видя колко
е отслабнала и това накара сърцето на старицата да се свие. Успокои
се с мисълта, че скоро ще дойде пролетта.
Гората ckopo ще стане зелена - самоуспокояваше се тя. - И добитъкът ще