собствената си стая, докато жените в кухнята се споглеждаха една
друга и бавно поклащаха глави.
*** 10 ***
КНЯГИНЯТА НА СЕРПУХОВ
Следващата есен Коля се ожени за дъщерята на един съседен боярин.
Тя беше дебело, високо момиче с руса коса и Пьотър им построи тяхна
собствена малка къща с хубава печка от глина.
Но хората чакаха голямата сватба, когато Олга Петровна щеше да се
превърне в княгинята на Серпухов. Беше им нужна почти цяла година, за да я договорят. Подаръците започнаха да пристигат от Москва, преди калта да затвори пътищата, но подробностите бяха отнели
повече време. Пътят от Лесная Земля до Москва беше труден.
Пратениците закъсняваха или изчезваха - разбиваха им черепите, ограбваха ги или осакатяваха конете им. Но накрая всичко беше
уредено. Самият млад княз на Серпухов трябваше да дойде със
свитата си, да се ожени за Олга и да я отведе у дома си, в Москва.
- За нея е по-добре да се оженят, преди да отпътува - каза
пратеникът. - Няма да бъде толкова уплашена.
Той можеше да добави и че Алексей, митрополитът на Москва, иска
венчавката да бъде направена и консумирана, преди Олга да дойде в
града.
Князът пристигна точно когато бледата пролет се превърна в
ослепително лято с нежно, непостоянно небе и повяхващи цветя, погребани сред пелена от лятна трева. За една година беше съзрял.
Пъпките бяха изчезнали от лицето му, макар това да не
го бе превърнало в красавец и да криеше своята срамежливост зад
добродушна веселост.
С княза на Серпухов дойде и братовчед му, русият Дмитрий
Иванович, предизвиквайки вълна от приветствия. Князете докараха
със себе си ястреби, хрътки, коне и жени в резбовани дървени каруци
и донесоха много дарове. С момчетата дойде и един настойник -
немного възрастен, проницателен монах, който по-често мълчеше, отколкото говореше. Кавалкадата вдигна голям шум, прах и врява.
Цялото село дойде да зяпа и мнозина предложиха гостоприемството на
хижите си на пристигащите и пасищата си на изтощените им коне.
Момчето княз Владимир срамежливо сложи искрящ зелен берил върху
пръста на Олга и цялата къща се отдаде на такова веселие, каквото не
беше виждала от раждането на последното дете на Марина.
***
- Момчето поне е добро - каза Дуня на Олга в един от редките
спокойни моменти.
Двете седяха край широкия прозорец в лятната кухня. Вася се беше
свила в нозете на Олга, слушаше и шиеше.
- Да - отвърна Олга. - И Саша ще дойде с мен в Москва. Ще ме посети
в дома на съпруга ми, преди да отиде в манастира. Обеща ми да го
направи.
Пръстенът с берил блестеше върху пръста й. Годеникът й също така
беше украсил шията й с необработен кехлибар и й беше подарил един
топ прекрасен плат с огненочервения цвят на ма1с. Дуня го подгъваше
за сарафан. Вася само се преструваше, че шие - малките й ръчички
лежаха стиснати в юмручета в скута й.
- Ще се справиш много добре - твърдо я увери Дуня и откъсна със
зъби края на един конец. - Владимир Андреевич е богат и достатъчно
млад, за да приема съвети от жена си. Беше великодушно от негова
страна да дойде и да се ожени тук, в твоя дом.
- Дойде, защото го накара митрополитът - възкликна Олга.
- Освен това се ползва с голямото благоволение на Великия княз. Той е
най-добрият приятел на младия Дмитрий - това е очевидно. Ще заеме
висока позиция, когато Иван Красни умре. Ти ще бъдеш велика
благороднички Не би могла да се справиш по- добре, моя Оля.
- Да-а-а - отново провлачи Олга. В краката й тъмната главичка на Вася
клюмна. Олга се наведе и погали сестра си по косата. - Предполагам, че е мил. Но аз...
- Ти да не се надяваше, че ще дойде някой принц гарван, като птицата
от приказката, в която се разказваше за сестрата на княз Иван? -
язвително се усмихна Дуня.
Олга се изчерви и прихна, но не отговори. Вместо това вдигна
Василиса, макар че тя беше голямо момиче, за да я държи като малко
дете, и я залюля напред-назад. Вася се сгуши сковано в ръцете на
сестра си.
- Шшш, малко жабче - успокояваше я Олга, сякаш Вася беше бебе. -
Всичко ще бъде наред.
- Олга Петровна - продължи Дуня, - моя Оля, приказките са за децата, а ти си жена и скоро ще бъдеш съпруга. Да се омъжиш за добър мъж
и да си в безопасност в дома му, да почиташ Бога и да родиш силни
синове - това е истинско и правилно. Време е да зарежеш мечтите.
Приказките са хубави за разказване през зимните вечери - нищо