повече.
Дуня внезапно си спомни за онези светли, студени очи и още по-студената ръка. Много добре, докато тя порасне, но не по-дълго. Тя потрепери и
след като погледна към Вася, добави с по-тих глас:
- Дори и за девойките от приказките краят невинаги е щастлив.
Аленушка беше превърната в патица и можеше единствено да гледа
как злата вещица убива жестоко нейните деца патета - и когато видя, че Олга е все така унила, тя приглади косата на Вася и добави малко
рязко: - Дете, такава е съдбата на жените. Не мисля, че би искала да
бъдеш бавачка. Може накрая да го обикнеш. Майка ти не познаваше
Пьотър Владимирович преди сватбата си и аз си спомням, че беше
уплашена, макар че бе достатъчно смела да се изправи лице в лице и
със самата Баба Яга. Но те се обикнаха един друг от първата нощ.
- Мама е мъртва - отвърна Олга с равен глас. - Сега друга е заела
мястото й. А аз заминавам завинаги.
Притиснатата към рамото й, Вася изплака приглушено.
- Тя никога няма да умре - твърдо отвърна Дуня. - Защото ти си жива и
си толкова красива, колкото беше и тя, и иде бъдеш майка на князе.
Бъди храбра. Москва е хубав град, а братята ти ще идват да те виждат.
Същата нощ Вася дойде в леглото на Олга и каза настоятелно:
- Не отивай, Оля. Никога повече няма да бъда лоша. Дори никога няма
да се катеря по дърветата. - Тя вдигна поглед към сестра си, трепереща и сериозна.
Олга не можа да сдържи смеха си, макар накрая той да прозвуча
леко сподавено.
- Трябва да отида, жабче - отвърна. - Той е княз и е богат и добър, както каза Дуня. Трябва да се омъжа за него или да отида в манастир.
Освен това искам да си имам собствени деца - десет малки жабчета
като теб.
- Но ти имаш мен, Оля - напомни й Вася.
Оля я придърпа по-близо до себе си:
- Но един ден ти самата ще пораснеш и вече няма да си дете. И тогава
каква нужда ще имаш от неуверената си по-голяма сестра?
- Винаги ще имам нужда! - пламенно извика Вася. - Винаги! Нека да
избягаме и да отидем да живеем в гората.
- Не съм сигурна, че би искала да живееш в гората - възрази Олга. -
Баба Яга може да ни изяде.
- Не - отсече Вася с пълна увереност. - Там е само едноокият мъж. Ако
стоим настрана от дъба, той никога няма да ни открие.
Оля не знаеше какво да отговори на това.
- Ще си имаме изба сред дърветата - продължи Вася. - И аз ще ти нося
орехи и гъби.
- Имам по-добра идея - отвърна Оля. - Ти вече си голямо момиче и
няма да минат много години, преди да се превърнеш в жена. Когато
пораснеш, от Москва ще те повикам да дойдеш. Ще бъдем две
княгини, които ще живеят заедно в палат и ти самата ще имаш свой
княз. Какво ще кажеш?
- Но аз и сега съм пораснала, Оля! - веднага изплака Вася, преглътна
сълзите си и седна изправена. - Виж, много по-голяма съм!
- Мисля, че още не си, сестричке - нежно отвърна Олга. - Но бъди
търпелива, грижи се за Дуня и яж много овесена каша. Когато татко
каже, че си пораснала, тогава ще те повикам да дойдеш.
- Ще питам татко - самоуверено заяви Вася. - Може би той ще каже, че
съм пораснала.
***
Саша разпозна монаха в мига, в който той влезе в двора. В
бъркотията, свързана с посрещането, подаръците за булката и пира, подготвящ се сред зелените есенни брези, той изтича напред, сграбчи
ръката на монаха и я целуна.
- Отче, ти дойде - каза.
- Както виждаш, сине мой - усмихна се монахът.
- Но това място е толкова отдалечено.
- Всъщност не е. Когато бях по-млад, се скитах надлъж и нашир по
цялата Рус и Словото беше моят път и моят щит, моят хляб и моята
сол. Сега съм стар и стоя в лаврата. Но за мен светът е все така хубав, особено светът на север през лятото. Радвам се да те видя.
Онова, което той не спомена - поне не веднага, - беше, че Великият
княз е болен и в резултат на това сватбата на Владимир Андреевич
ставаше още по-неотложна. Дмитрий беше едва на единайсет, луничав
и разглезен. Майка му не го изпускаше от поглед и спеше до леглото
му. Младите наследници често изчезваха, когато бащите им умираха
преждевременно.
Същото това лято Алексей беше повикал светия човек Сергей
Радонежски в двореца си в Кремъл. Сергей и Алексей се познаваха
отдавна.
- Изпращам Владимир Андреевич на север, за да се ожени - бе казал
Алексей. - Възможно по-скоро. Трябва да се венчае, преди Иван да
умре. Младият Дмитрий ще замине със сватбарите.
Това ще го предпази от опасности - майка му се страхува за живота на