детето си, ако то остане в Москва.
Отшелникът и митрополитът пиеха силно разредена с вода
медовина. Седяха на дървени столове в зеленчуковата градина.
- Значи Иван Иванович е много болен? - попита Сергей.
- Той едновременно е посивял и прежълтял, поти се и смърди, и очите
му са замъглени - отвърна митрополитът. - Ако Господ пожелае, той
ще живее, но трябва да съм готов, ако това не стане. Аз не мога да
напусна града. Дмитрий е толкова млад. Бих искал да те помоля да
заминеш със сватбарите, за да го наглеждаш, и да се погрижиш
Владимир да се ожени.
- Владимир трябва да се ожени за дъщерята на Пьотър Владимирович, нали? - попита Сергей. - Запознах се със сина на Пьотър. Казва се
Саша. Той дойде при мен, в лаврата. Никога не съм виждал такива
очи. Той ще стане или монах, или светец, или герой. Преди година
поиска да даде обет. Ако продължава да го иска, брат като него би
бил полезен за лаврата.
-
Е, отиди дотам и виж сам - предложи му Алексей. - Убеди сина на
Пьотър да се върне в лаврата с теб. Дмитрий ще трябва да живее в
манастира ти, докато навърши пълнолетие. Ще е още по-добре, ако
негов другар е Александър Петрович - човек от неговата кръв и
посветен на Бога. Ако Дмитрий бъде коронясан, ще му е нужен всеки
съюзник.
- Същото се отнася и за теб - отбеляза Сергей.
Пчелите жужаха около тях. За краткото си обречено съществуване
северните цветя се отплащаха с опияняващи ухания.
- Значи ли това, че ти ще бъдеш негов регент? - колебливо добави
Сергей. - Регентите също не живеят дълго, ако малките князе бъдат
убити.
- Да не би да съм толкова страхлив, че да не застана между момчето и
неговите убийци? - попита Алексей. - Бих го сторил, дори и да ми
коства живота. Бог е с нас. Но ти трябва да станеш митрополит, когато умра.
- Ще видя Божието лице и ще бъде ослепен от великолепието му, преди да дойда в Москва, за да се опитам да управлявам
твоите владики, братко. Но ще отида на север с княза на Серпухов.
Отдавна не съм пътувал и бих искал да видя отново онези високи
гори.
***
Пьотър видя монаха сред ездачите и лицето му се помрачи. Но той
се държа любезно до вечерта след тяхното пристигане. Същата нощ
всички пируваха заедно в полумрака и когато смехът и факлите на
добре нахранените хора се отдалечиха към селото, Пьотър се появи в
здрача и хвана Сергей за рамото. Двамата се изправиха един срещу
друг край течащия поток.
- Значи ти, Божи човече, дойде, за да ми откраднеш сина? - Пьотър
попита Сергей.
- Твоят син не е кон, че да го открадна.
- Не е - отсече Пьотър. - По-лошо е. Един кон би се вслушал в здравия
разум.
- Синът ти е роден войн и Божи човек - отвърна Сергей.
Гласът му беше no-благ от всякога и това толкова разпали
гнева на Пьотър, че думите заседнаха в гърлото му и той не отвърна
нищо.
Монахът се намръщи, сякаш се опитваше да вземе решение, и после
каза:
- Чуйте ме, Пьотър Владимирович. Иван Иванович умира. Може би
досега вече е умрял.
Пьотър не знаеше това. Той трепна и отстъпи назад.
- Синът му, Дмитрий, е гост във вашия дом - продължи Сергей. -
Когато момчето напусне това място, то ще отиде право в моя
манастир, за да се скрие там. Има претенденти за трона, за които
животът на едно малко момче не значи нищо. Един княз се нуждае от
мъже от своята собствена кръв, които да го обучават и пазят. Вашият
син е братовчед на Дмитрий.
Пьотър беше онемял от изненада. Прилепите се появяваха отново. В
младостта на Пьотър нощите му бяха изпълнени с писъците им, но
сега те летяха тихо, като нахлуващия здрач.
- С хората ми не се занимаваме само с печене на нафора и песнопения
- добави Сергей. - Тук, в тази гора, която може да погълне цяла
армия, сте в безопасност. Но малцина други могат да кажат същото.
Ние печем хляб за бедните и въртим мечове в тяхна защита. Това е
благородно призвание.
- Синът ми ще върти меча си в името на семейството си, змийо - рязко
и без да се замисля, отсече Пьотър, който сега беше още no-разгневен, защото се чувстваше несигурен.
- Наистина ще го направи - съгласи се Сергей. - За собствения си
братовчед - момче, което един ден ще управлява цяла Московия.
Пьотър отново не отвърна, но гневът му се пречупи.
Сергей видя мъката на Пьотър и склони глава.
- Съжалявам - рече. - Това е трудно нещо. Ще се моля за теб.
Той се изгуби между дърветата и шумът на потока погълна звука от