стъпките му.
Пьотър не помръдваше. Имаше пълнолуние и краят на сребърния
диск се появи над върхарите.
- Ти щеше да знаеш какво да кажеш - прошепна. - Аз самият не знам.
Помогни ми, Марина. Не искам да изгубя сина си дори и заради
наследника на Великия княз.
***
- Бях разгневен, когато чух, че си продал сестра ми толкова далеч -
каза Саша на баща си. Пьотър яздеше Метел и сивият жребец, който
не беше работен кон, гледаше с известно учудване младото животно, което правеше курбети до него. - Но Владимир е достатъчно свестен
мъж, макар да е толкова млад. Той е толкова добър с конете си.
- Заради Оля се радвам, че е така. Но дори и да беше някой пиян
развратник и на всичкото отгоре стар, нямаше да мога да сторя нищо
- отвърна Пьотър. - Великият княз не ме е питал.
Саша внезапно си спомни за мащехата си - жената, която баща му
никога не би избрал с нейната плачливост, молитви и заради това
колко лесно се стряскаше и плашеше.
- А и ти не си могъл да избираш, татко - съгласи се той.
Сигурно остаряват, каза си Пьотър, щ от като синът ти се държи добре с тен.
- Това няма значение - каза на глас.
Златистата светлина падаше под ъгъл между стройните брези и
всичките им сребристи листа трептяха едновременно. Конят на Саша
се подразни от трептенето на листата и се изправи на задните си крака.
Саша го обузда, преди да е скочил, и го накара да застане обратно на
четирите си крака. Метел дойде до тях, сякаш за да покаже на
жребчето как трябва да се държи един истински кон.
- Чу каквото имаше да казва монахът - бавно рече Пьотър. - Великият
княз и синът му са наши роднини. Но, Саша, аз бих искал да
премислиш. Животът на монаха е суров - винаги си сам с бедността, молитвите и студеното легло. Тук се нуждаем от теб.
Саша хвърли кос поглед на баща си. Загорялото му от слънцето лице
внезапно започна да изглежда много по-младо.
- Имам братя - отвърна той. - Трябва да отида и да изпитам себе си
срещу света. Тук отвсякъде ме заобикалят дървета. Ще напусна това
място и ще се боря в името на Господа. Роден съм за това, татко.
Освен това князът - моят братовчед Дмитрий - се нуждае от мен.
- Тъжно е - промърмори Пьотър - да си баща, чиито синове го
изоставят. Или да си мъж, останал без синове, които да го оплачат, когато си отиде.
- Моите Христови братя ще ме оплачат - възрази Саша. - А ти имаш
Коля и Альоша.
- Ако заминеш, Саша, няма да вземеш нищо със себе си - отсече
Пьотър, - освен дрехите на гърба си, меча си и тоя луд кон, който
смяташ да яздиш, но няма да бъдеш мой син.
Саша изглеждаше по-малък от всякога. Лицето му пребледня под
загара.
- Трябва да замина, татко - настоя той. - Не ме мрази заради това.
Пьотър не отговори. Той препусна с Метел към дома с такава
скорост, че жребчето на Саша остана далеч назад.
Същата вечер, когато Саша оглеждаше един висок скопен кон, Вася
се промъкна в конюшнята.
- Миш е тъжна - каза Вася. - Тя иска да дойде с теб.
Кафявата кобила беше надвесила глава над своето отделение в
конюшнята.
Саша се усмихна на сестра си.
- Тази кобила вече е стара за пътуване - отвърна той и протегна ръка, за да я погали по врата. - Освен това в един манастир не би имало
голяма полза от кобила за разплод. Този кон ще ми послужи добре - и
той потупа кастрирания кон, който сви заострените си уши.
- Аз мога да бъда монах - заяви Вася и Саша видя, че тя отново беше
откраднала дрехите на брат си и държеше в ръка малка кожена торба.
- Не се съмнявам - съгласи се Саша. - Но монасите обикновено са по-големи.
- Аз винаги съм твърде малка! - изплака Вася, силно възмутена. - Ще
порасна. Не заминавай още, Сашка. Изчакай още една година.
- Забрави ли за Оля? - напомни й Саша. - Обещах й, че ще се видя с
нея в дома на съпруга й. Освен това съм призован от Бог, Васочка - не
мога да се отрека от това.
Вася се замисли за момент:
- Ако обещая да се срещна с Оля в дома на съпруга й, ще мога ли аз да
замина?
Саша не отвърна. Тя сведе поглед към краката си, докато ровеше в
праха с върха на обувката.
- Ана Ивановна ще ме пусне - побърза да добави тя. - Тя иска да
замина. Тя ме мрази. Твърде малка съм и твърде мръсна.
- Дай й време - посъветва я Саша. - Тя е градска жена, не е свикнала с
гората.
- Тя е тук вече цяла вечност - намръщи се Вася. - Иска ми се тя да се