върне обратно в Москва.
- Ела тук, малка сестричке - подкани я Саша и погледна пребледнялото
й лице. - Ела да пояздиш.
Когато беше малка, Вася не обичаше нищо повече от това да язди
върху предния лък на неговото седло, с лице срещу вятъра и в
безопасност в извивката на ръката му. Лицето й засия и Саша я сложи
върху коня. Когато излязоха на двора, той се метна зад нея. Вася се
наведе напред, дъхът й се учести и след това двамата полетяха в галоп
под бързия гръмотевичен тропот на копитата.
Вася се приведе ликуващо напред.
- Още, още! - изплака тя, когато Саша забави скоростта и обърна коня
към дома. - Да отидем в Сарай, Сашка! - Тя се обърна, за да го
погледне. - Или Цариград, или Буян, където живее морският цар с
дъщеря си - девойката лебед. Не е много далеч. На изток от слънцето
и на запад от луната.
Тя присви очи, сякаш за да е сигурна в каква посока да поемат.
- Малко е далеч за една нощ галопиране - възрази Саша. - Трябва да
бъдеш храбра, жабче, и да слушаш Дуня. Един ден ще се върна.
- Това скоро ли ще е, Саша? - прошепна Вася. - Скоро ли ще е?
Саша не отговори, но и не беше необходимо. Бяха стигнали
до къщата. Той дръпна юздата на коня и свали сестра си в двора на
конюшнята.
** 11 **
ДОМОВОЙ
След като Саша и Олга заминаха, Дуня забеляза във Вася промяна. От
една страна, тя изчезваше по-често от всякога, а от друга - говореше
много по-малко. И когато понякога заговореше, хората се стряскаха.
Момичето вече беше твърде голямо за детското дърдорене и все пак...
- Дуня - попита Вася един ден, скоро след сватбата на Олга, когато
горещината се беше простряла над горите и полята като някаква
ръка, - какво живее в реката? - отпи голяма глътка от зелевата чорба
пред себе си и загледа очаквателно бавачката си.
- Риба, Васочка, и ако си послушна до утре, ще хапнем прясна рибка
със свежи билки и сметана.
Вася обичаше риба, но поклати глава:
- Не, Дуня, какво друго живее в реката? Нещо с очи като на жаба, коса
като водорасли и кал, капеща от носа.
Дуня стрелна детето с остър поглед, но Вася беше заета с
последните парченца зеле на дъното на паницата си и не я видя.
- Да не си слушала историите на селяните, Вася? - попита Дуня. - Това
е водяной, речният цар, който винаги търси малки момиченца, които
да отведе в двореца си под речния бряг.
Вася разсеяно остъргваше дъното на паницата си.
- Не е дворец - възрази тя и облиза супата от пръстите си, - а просто
дупка в речния бряг. Но никога не съм знаела как наричат царя.
- Вася... - започна Дуня и погледна в блестящите очи на детето.
- Мммм? - попита Вася, остави празната си паница и се изправи.
Беше на върха на езика на Дуня да я предупреди изрично... но
какво? Дуня преглътна неизречените думи и пъхна в ръцете на Вася
една покрита с плат кошница.
- Вземи - каза й бавачката. - Отнеси това на отец Семьон, той е болен.
Вася кимна. Стаята на свещеника беше в къщата, но в нея се
влизаше през отделна врата от западната страна. Момичето грабна
една кнедла и я пъхна в устата си, преди Дуня да успее да възрази, и се
измъкна от кухнята, тананикайки си силно и фалшиво, както някога
имаше навика да прави баща й.
Бавно, сякаш против волята й, ръката на Дуня бръкна в джоба, пришит отвътре към полата й. Звездата около синия скъпоценен камък
проблесна съвършена като снежинка, а камъкът беше леденостуден на
пипане, макар че през цялата тази знойна сутрин тя беше работила
край печката.
- Не още - прошепна бавачката. - Тя все още е малко момиченце... о, моля те, не още.
Скъпоценният камък блещукаше върху Съсухрената й длан. Дуня
гневно го пъхна обратно в джоба си и се обърна да разбърка супата с
отмъстителност, която изобщо не й беше присъща, така че
прозрачният бульон се разплиска настрани и засъска върху
нагорещените камъни на печката.
Малко по-късно Коля видя сестра си да наднича от една туфа висока
трева. Той сви уста. Сигурен беше, че никой друг и в десет села
наоколо не би могъл да му се пречка толкова в краката, колкото Вася.
- Не трябва ли да си в кухнята, Вася? - попита я с остра нотка в гласа.
Денят беше горещ и жена му, плувнала в пот, бе раздразнителна.
Новороденият му син пищеше непрекъснато заради никнещиme зъбки.
Накрая, скърцайки със зъби, Коля беше грабнал рибарско влакно и
кошница и се бе отправил към реката. Но ето че цъфна сестра му, за да
му наруши спокойствието.