странни ъгълчета, където Ана рядко идваше.
Вася говореше между хапките и риташе крачетата на стола си.
Домовоят шиеше - Вася тайно му беше дала нещата, които тя
трябваше да закърпи. Малките му пръстчета се движеха бързо, като
комари в летен ден. Както винаги, разговорът им беше по-скоро
едностранен.
- Откъде идваш? - попита го Вася с пълна уста.
Тя му беше задавала този въпрос и преди, но понякога отговорът му
се променяше.
Домовоят не вдигна поглед, нито спря да работи.
- Оттук - отвърна.
- Искаш да кажеш, че има още такива като теб? - попита момиченцето
и се огледа.
Това сякаш смути домовоя:
-Не.
- Но ако ти си единственият, то тогава откъде идваш?
философските разговори не бяха силната страна на домовоя.
Той сбърчи съединените си в едно вежди и в движенията на ръцете му
се появи нотка на колебание:
- Тук съм, защото къщата е тук. Ако къщата не беше тук, и аз нямаше
да бъда.
Василиса не можа да разбере нищо от отговора му.
- Значи - опита тя отново, - ако къщата бъде изгорена от татарите, ти
ще умреш?
Домовоят изглеждаше така, сякаш се мъчеше да осмисли
необяснимо за него понятие:
- Не.
- Но нали току-що каза, че...
В този момент в движенията на ръцете на домовоя се появи известна
рязкост, която даваше да се разбере, че не иска да разговаря повече.
Вася и без това беше довършила хляба си. Донякъде озадачена, тя се
смъкна от стола сред облак от трохи. Домовоят я изгледа ядосано и
стисна уста. Тя изтупа трохите с виновен вид и така ги разпиля още
повече. Накрая се отказа и побягна, само за да се спъне в една
разхлабена дъска и да се блъсне в Ана Ивановна, която стоеше на
вратата и я зяпаше с полуотворена уста.
В нейна защита трябва да се каже, че Вася нямаше намерение да
бутне мащехата си така, че да се удари в касата на вратата, но
момиченцето беше силно за възрастта си и кокалесто и можеше да
тича много бързо. Вася хвърли бърз извинителен поглед нагоре, но
беше заловена. Ана стоеше на място, бяла като платно, само по
страните й бе останал малко цвят. Гърдите й се надигаха и спускаха
бързо. Вася отстъпи крачка назад.
- Вася - започна Ана със задавен глас, - с кого говореше?
Сварена неподготвена, Вася мълчеше.
- Отговори ми, дете! С кого говореше?
Смутена, Вася избра най-безопасния отговор:
- С никого.
Погледът на Ана се стрелна от Вася към стаята зад нея. Внезапно
протегна ръка и зашлеви детето.
Момичето сложи ръка върху бузата си, пребледняло от удивление и
гняв. Миг по-късно от очите й бликнаха сълзи. Баща й я биеше доста
често, но го правеше от чувство за справедливост. Никога в живота й
не я бяха удряли от гняв.
- Няма ga me питам пак - предупреди я Ана.
- Това е просто домовой - прошепна Вася. Очите й бяха огромни. -
Просто домовой.
- И що за дяволско изчадие - попита Ана с писклив глас - е този
домовой?
Обърканата Вася, която се опитваше да не се разплаче, не отговори.
Ана вдигна ръка, за да я зашлеви пак.
- Той помага за почистването на къщата - заекна бързичко Вася. - Не
вреди никому.
Пламналите от гняв очи на Ана се стрелнаха към стаята и лицето й
се зачерви.
- Ти се махай! - изпищя тя.
Домовоят вдигна поглед объркан и обиден. Ана се обърна отново
към Василиса.
- Домовой ли? - изсъска Ана и тръгна към доведената си дъщеря. -
Домовой? Такова нещо като домовой не съществува!
Разгневена и объркана, Вася понечи да възрази, но като видя
изражението на мащехата си, тутакси я затвори. Никога не беше
виждала толкова уплашен човек.
- Махай се оттук! - изкрещя Ана. - Махай се, махай cel
Последната дума беше писък и Вася се обърна и побягна.
***
Топлината от животните се издигаше отдолу и затопляше приятно
миришещия таван. Вася се зарови в купчина слама, премръзнала, насинена и объркана.
Не съществувало такова нещо като домовой? Разбира се, че
съществува. Виждаха го всеки ден. Той си беше точно там.
Но дали наистина го виждаха? Вася не можеше да си спомни някой
друг - освен нея самата - да е говорил с домовоя. Но разбира се, Ана
Ивановна го беше видяла - нали му бе казала да се маха? Може би... може
би наистина не съществуваше такова нещо като домовоя. Може би беше
луда. Може би съдбата й беше да стане юродива и да се скита сред