започне да дава мляко в изобилие. А аз ще и направя пирог с яйца, извара и фазанско и
слънцето отново ще я накара да се почувства добре.
Но видяното в очите на Марина изпълни старата бавачка с лошо
предчувствие.
ВНУЧКАТА НА ВЕЩИЦАТА
Агнето най-сетне излезе, изцапано и слабичко, черно като мъртво
дърво в дъжда. Овцата се зае усърдно да ближе малкото същество и не
след дълго дребосъчето се закрепи на колебливите си мънички копита.
- Молодец - похвали родилката Пьотър Владимирович и на свой ред
се изправи. Гърбът му запротестира от болка при изпъването. - Но
можеше да избереш и по-подходяща нощ за раждане.
Вятърът отвън скърцаше със зъби. Овцата равнодушно размаха
опашка. Пьотър се ухили и си тръгна. Хубаво мъжко агънце, родено в
хватката на буря по време на късната зима - добра поличба.
Пьотър Владимирович беше велик господар - боярин с богати земи
и много мъже, които да изпълняват заповедите му. Това, че прекарваше
нощите при добитъка в очакване на раждането, беше единствено
защото той самият така беше решил. Но Пьотър винаги присъстваше
на появата на някое ново създание, дошло да обогати стадата му, и
често го изваждаше на белия свят със собствените си окървавени ръце.
Суграшицата беше спряла и нощта се проясняваше. Няколко храбри
звезди се показваха през облаците, когато Пьотър излезе в предния
двор и затвори вратата на обора след себе си. Въпреки влагата къщата
му беше затрупана почти до стряхата от снега, валял през цялата зима.
Само стръмният покрив и комините се бяха измъкнали от бялата
пелена, наред с пространството около вратата, което мъжете от
домакинството на Пьотър усърдно поддържаха чисто.
Лятната половина на голямата къща имаше широки прозорци и
отворена камина. Но още в началото на зимата това крило беше
затворено и сега изглеждаше изоставено, погребано в сняг и
запечатано със скреж. Зимната половина на къщата можеше да се
похвали с огромни печки и високи прозорчета. От комините й винаги
излизаха струйки дим, а при първото сериозно застудяване Пьотър
покри прозорците с ледени плочи, които да спират студа, но да
пропускат светлината. Сега огънят в камината на стаята на жена му
хвърляше трептящ златист сноп лъчи върху снега.
Мисълта за Марина накара Пьотър да се разбърза. Щеше да се
зарадва на новината за агнето.
Пътеките между допълнителните постройки бяха защитени с покрив
и под от трупи срещу дъжда, снега и калта. Но на зазоряване се изсипа
суграшица и падащата под ъгъл влага се просмука в дървото и
замръзна. Настилката стана хлъзгава, а влажните, надупчени от
ледените топчета преспи се издигаха на височината на човешки ръст.
Пьотър обаче крачеше уверено по хлъзгавата пътека с топлите си
валенки. Спря за момент в утихналата кухня, за да облее с вода
покритите си със слуз ръце. Върху печката Альоша се обърна на
другата страна и изхленчи насън.
Стаята на съпругата му беше малка - заради студа, - но светла и
луксозна по стандартите на Севера. Дървените стени бяха покрити с
драперии от тъкан плат. Красивият килим - част от зестрата на Марина
- беше дошъл по дълги и заобиколни пътища чак от самия Цариград.
Дървените столове бяха украсени с фантастични дърворезби и
навсякъде лежаха пръснати купища пухкави одеяла от вълчи и заешки
кожи.
Малката печка в ъгъла хвърляше огнени отблясъци. Марина не си
беше легнала. Седеше близо до огъня, увита в бяла вълнена роба, и си
решеше косата. Дори след четири деца косата й все още беше гъста и
тъмна и стигаше почти до коленете. На щадящата
светлина от огъня приличаше много на булката, която Пьотър доведе в
дома си преди толкова години.
- Свърши ли се? - попита Марина.
Остави гребена настрани и започна да сплита косата си. Очите й не
се отделяха от печката.
- Да - разсеяно отвърна Пьотър. Събличаше кафтана си под приятната
топлина. - Хубаво мъжко агънце. И майка му също е добре... което е
добра поличба.
Марина се усмихна.
- Това ме радва, защото ще ни е нужна - каза тя. - Бременна съм.
Пьотър, сварен неподготвен, с наполовина свалена риза, трепна.
Отвори уста, после пак я затвори. Разбира се, възможно беше. Макар
че Марина вече не беше млада, а и през зимата доста отслабна...
- Още едно? - попита той.
Изправи се и остави ризата си настрани.