коса и тъмното расо на свещеник:
- Защо?
- Той е изпълнен с желание. Желание и страх. Не знае какво желае и не
признава страха си. Но изпитва и двете с такава сила, че тя го
задушава.
Мъжът се приближаваше. Лицето му наистина беше жадно.
Високите му, изпъкнали скули хвърляха сиви сенки върху хлътналите
му бузи. Имаше дълбоки сини очи и меки пълни устни, които беше
свил сурово, сякаш за да скрие слабостта си. Един от мъжете на баща
й яздеше до него и двата коня бяха прашни и уморени.
Лицето на Вася светна.
- Прибирам се у дома - каза. - Ако идва от Москва, ще носи новини за
брат ми и сестра ми.
Русалката не гледаше към нея, а надолу към пътя, по който беше
поел мъжът, и в очите й блестеше глад.
- Обеща ми, че няма да го правиш - остро й напомни Вася.
Русалката се усмихна и острите й зъби проблеснаха между
зеленикавите устни.
- Може би той желае смъртта - каза. - Ако е така... не мога да му
помогна.
-
***
В обления от златистата следобедна светлина двор пред къщата
цареше суматоха като в мравуняк. Един мъж разседлаваше уморените
коне, но свещеникът не се виждаше никъде. Вася се затича към
вратата на кухнята. Дуня, която я посрещна на прага, й изсъска, като
видя клонките в косата й и петната по късата й рокля.
- Вася, къде...? - започна тя и после добави: - Няма значение. Хайде, побързай.
Тя бързо изпрати момичето да се среше и да смени мръсните си
дрехи с блуза и бродиран сарафан.
Вася излезе от стаята, която споделяше с Ирина, зачервена и
недоволна, но горе-долу в по-приличен вид. Альоша я чакаше. Ухили
се, като я видя:
- Може би в крайна сметка ще успеят да те омъжат, Васочка.
- Ана Ивановна каза, че няма - сдържано отвърна Вася. - Твърде съм
висока, мършава като невестулка и краката и лицето ми са като на
жаба. - Тя сключи ръце и вдигна очи. - Уви, само принцовете в
приказките си вземат жаби за съпруги. И те могат да правят магии и
като по команда да стават красиви. Боя се, че аз няма да намеря своя
принц, Льошка.
- Жал ми е за тоя принц - изсумтя Альоша. - Но не вземай думите на
Ана Ивановна присърце - тя не иска да си красива.
Вася не каза нищо и на лицето й бързо се появи мрачна сянка.
- Е, ето го новия свещеник - побърза да добави Альоша. - Не може да
не си любопитна, нали, малка сестричке?
Двамата се измъкнаха навън и заобиколиха къщата.
Тя го погледна с ясните очи на малко дете.
- А ти? - попита Вася. - Той идва от Москва, може би носи новини.
-
***
Пьотър и свещеникът седяха един до друг на хладната лятна трева и
пиеха квас. Пьотър се обърна, когато чу децата да се приближават, и
присви очи при вида на втората си дъщеря.
Тя вече е почти жена, помисли си. Отдавна не съм се вглеждал истински в нея.
Толкова прилича на майка си и е толкова различна от нея.
Наистина Вася все още беше тромава, но лицето й беше започнало
да се издължава. Костите й бяха все така недодялани и прекалено
едри, а устата й - твърде широка и пълна в сравнение с останалата част
от тялото. Но беше неустоима. Настроенията й преминаваха като
облаци през прозрачната зелена вода на погледа й и нещо в
движенията й и в линията на шията и плитките улавяше и задържаше
погледа. Когато светлината падаше върху черната й коса, тя не
блестеше като бронза на Марина, а ставаше тъмночервена като гранат, уловен в копринени нишки.
Отец Константин гледаше Вася с повдигнати вежди и леко
намръщен.
И това не ме учудва, каза си Пьотър. В нея имаше нещо диво въпреки
спретнатата рокля и прилежно сплетената коса. Изглеждаше като току-що уловено диво животинче, едва-едва опитомено.
- Това е синът ми, Алексей Петрович - побърза да го представи
Пьотър. - А това е дъщеря ми, Василиса Петровна.
Альоша се поклони и на свещеника, и на баща си. Вася гледаше
Константин с очевидно нетърпение. Альоша я сръчка здраво с лакът.
- О! - възкликна Вася. - Добре дошъл сте тук, батюшка. - След това
побърза да добави: - Имате ли новини от нашите брат и сестра? Брат
ми замина преди седем години, за да даде обет в лаврата на Светата
Троица. А сестра ми е княгинята на Серпухов. Кажете ми, че сте ги
видели!
Майка и трябва да се заеме с нея, мрачно си помисли Константин. Тихият глас
и склонена глава бяха по-подходящи, когато жена се обръща към