свещеник. Това момиче го гледаше безсрамно в очите с
проницателните си зелени очи.
- Достатъчно, Вася - строго я смъмри Пьотър. - Той идва от дълъг път.
На Константин не му се наложи да отговаря. Разнесе се шумолене
на стъпки по лятната трева. Ана Ивановна се появи задъхана, облечена
в най-хубавите си дрехи. Малката й дъщеря Ирина я следваше, безупречна както винаги и красива като кукла.
Ана се поклони. Ирина смучеше пръста си и гледаше ококорена
новодошлия.
- Батюшка, добре сте дошли - поздрави го Ана.
Свещеникът кимна в отговор. Поне тези двете бяха благо-възпитани. Майката беше увила шал около косата си, а малкото
момиче беше спретнато и почтително. Но въпреки желанието си
Константин погледна настрани и улови заинтересования и втренчен
поглед на другата дъщеря.
- Цветове ли? - намръщи се Пьотър.
- Цветове, Пьотър Владимирович - потвърди отец Константин, като се
опитваше да не издава нетърпението си.
Пьотър не беше сигурен, че е чул правилно свещеника.
Вечерята в лятната кухня беше шумна. През летните месеци гората
беше добра с тях и зеленчуковата градина изобилстваше с реколта.
Дуня беше надминала себе си с изтънчени яхнии.
- И после ще бягаме като зайци - каза Альоша от другата страна на
камината. До него Вася се изчерви и закри лицето си. В кухнята
проехтя смях.
- Искате да кажете бои? - попита Пьотър и лицето му се проясни. - Е, по този въпрос не трябва да имате опасения - жените ще боядисат
каквато пожелаете.
Той се ухили, почувствал се великодушен. Пьотър беше доволен от
живота си. Посевите му растяха високи и зелени под ясното хубаво
слънце. Откакто беше дошъл свещеникът с хубавата коса, жена му по-малко плачеше, пищеше и се криеше.
- Можем да го направим - намеси се задъхано Ана, която не обръщаше
внимание на яхнията. - Всичко, което пожелаете. Гладен ли сте още, батюшка?
- Цветове - повтори Константин, - не за боядисване. Аз искам да
рисувам.
Пьотър беше обиден. Под стрехите къщата беше боядисана в алено
и синьо. Но боята беше ярка и добре поддържана и ако този мъж
мислеше, че трябва да се бърка където не му е работата...
Константин посочи иконата в ъгъла срещу вратата.
- За да рисувам икони - много отчетливо изрече той. - За да прославям
Господ. Знам какво ми е нужно. Но не знам къде да го намеря тук, във вашата гора.
За да рисувам икони. Пьотър се вгледа в Константин с подновено
уважение.
- Като нашите ли? - попита той.
Той хвърли поглед на опушената и безразлично нарисувана
Богородица в ъгъла, с парчето свещ, поставено пред нея. Беше донесъл
семейните икони от Москва, но никога не беше виждал иконописец.
Монасите рисуваха иконите.
Константин отвори уста, затвори я, после си придаде любезен вид и
каза:
- Да, почти като тях. Но ми трябват бои. Цветове. Донесох някои със
себе си, но...
Иконите бяха святи. Мъжете щяха да почитат дома му, като знаеха, че той приютява иконописец.
- Разбира се, батюшка - отвърна Пьотър. - Икони... рисуване на икони...
Е, ще ви намерим вашите бои - Пьотър повиши глас. - Вася!
От другата страна на камината Альоша каза нещо и се засмя. Вася
също се смееше. Слънчевата светлина блестеше през косата й и
осветяваше луничките, красящи горната част на носа й.
Недодялана е, помисли си Константин. Нетактична и недорасла. Но
половината къща я наблюдава, за да види какво ще е следващото нещо, което ще направи.
- Вася! - извика отново Пьотър, този път по-остро.
Тя спря да шепне и се приближи към тях. Беше облечена в зелена
рокля. Косата й се беше развързала на слепоочията и леко се къдреше
около веждите й, под червено-жълтата забрадка.
Грозна е, каза си Константин и след това се зачуди сам на себе си.
Какво значение имаше за него дали едно момиче е грозно?
- Татко? - попита Вася.
- Отец Константин желае да отиде в гората - обясни Пьотър. - Търси
цветове. Ще отидеш с него. Ще му покажеш къде растат растенията, които се използват за багрила.
Погледът, който тя хвърли на свещеника, не беше превзетият и
срамежлив поглед на девойка, а бе ясен като слънчевата светлина, блестящ и любопитен.
- Да, татко - отвърна тя, след което се обърна към Константин: -
Мисля, че ще е добре да тръгнем утре призори, батюшка. Най-хубаво
е да бъдат откъснати преди силната дневна светлина.