присъедини към Саша в неговия манастир или да изпрати таен
пратеник до Олга.
Макар че не й го каза, Альоша започна да следи кога тя идва и си
отива, за да не остава никога сама с мащехата им.
През цялото време Константин осъждаше даровете - хляб или
медовина, - които хората оставяха на домашните си духове.
- Дайте ги на Господ - учеше ги той. - Забравете демоните си, за да не
горите в ада.
Хората слушаха. Дори и Дуня беше почти убедена. Промърмори си
нещо под носа, поклати побелялата си глава и свали символите на
слънцето от престилките и забрадките.
Вася не видя това. Тя се криеше в гората или в конюшнята. Но
домовоят съжаляваше за отсъствието й повече от всеки друг, защото за
него сега нямаше нищо друго, освен трохи.
*** 13 ***
ВЪЛЦИ
Есента дойде, изпълнена с великолепие, което бързо повехна и се
превърна в сивота. Тишината на отиващата си година увисна като
мъгла над земите на Пьотър Владимирович, докато иконите, излезли
изпод ръката на отец Константин, се множаха. Мъжете от селото се
трудеха над нов иконостас, където те да бъдат поставени: свети Петър
и свети Павел, Богородица и Христос. Хората се навъртаха край стаята
на Константин и гледаха с благоговение завършените икони, техните
форми и лъскавите им лица. Константин правеше цял иконостас, картина по картина.
- Дължите спасението си на Бог - обясняваше Константин. -
Погледнете лицето Му и бъдете спасени.
А хората никога не бяха виждали нищо наподобяващо огромните
очи, бледата плът и дългите тънки ръце на неговия Христос. Те
гледаха, коленичеха и понякога плачеха.
Какво друго е домовоят, питаха те, освен приказка за непослушните деца?
Съжаляваме, баткюшка, и се разкайваме.
Почти никой не оставяше дарове дори и по време на есенното
равноденствие. Домовоят стана немощен и апатичен. Вазилата
отслабна и измършавя, в очите му се четеше ужас, а сплъстената му
брада беше пълна със сламки. Той крадеше от запасите ръж и ечемик
за конете. Конете започнаха да тъпчат в отделенията си в конюшнята и
да се плашат от леките ветрове. Хората в селото станаха избухливи.
- Е, не съм бил аз, момче, нито е бил някой кон, котка или дух -
изръмжа Пьотър на конярчето една студена сутрин.
През нощта беше изчезнал още ечемик и вече изнервеният Пьотър
беше бесен.
- Не видях! - изплака момчето и подсмъркна. - Никога не бих...
През тези ноемврийски утрини въздухът направо причиняваше
болка, а земята под краката им сякаш звънтеше, станала крехка от
студа. Пьотър стоеше лице в лице с младежа и стисна юмрук, когато
момчето отрече. Чу се глух звук и болезнен стон.
- Никога повече недей да крадеш от мен - предупреди го Пьотър.
Вася, която току-що се беше промъкнала през вратата на
конюшнята, се намръщи. Баща й никога не избухваше. Той дори
никога не биеше Ана Ивановна. Какво става с нас? Вася приклекна, за да
не се вижда, и се качи в плевнята. Беше й нужен само миг, за да открие
вазилата, който се беше свил на кълбо и се беше заровил до половина
в сламата. Погледът му я накара да потрепери.
- Защо ядеш ечемика? - когато събра кураж, попита тя.
- Защото нямаше дарове - смущаващо черните очи на вазилата
проблеснаха.
- Ти ли плашиш конете?
- Техните настроения влияят на моето, а моето на техните.
- Значи си много гневен? - прошепна момичето. - Но моите хора
всъщност не мислят така. Те просто са уплашени. Един ден
свещеникът ще си отиде. Нещата няма винаги да бъдат такива.
Очите на вазилата проблеснаха мрачно, но на Вася й се стори, че
освен гняв вижда в тях и тъга.
- Гладен съм - отвърна той.
Вася усети прилив на съчувствие. Тя често беше гладна.
- Мога да ти донеса хляб - смело му предложи тя. - не се страхувам.
Клепачите на вазилата потрепнаха.
- Малко ми трябва - отвърна той. - Хляб. Ябълки.
Вася се опита да не мисли много за това, че му предлага част от
храната си. След средата на зимата храната никога не беше в изобилие.
Скоро щеше да й се свиди за всяка троха. Но сега, вперила искрен
поглед в кръглите кафяви очи на демона, тя каза:
- Ще ти донеса. Кълна се.
- Моите благодарности - отвърна вазилата. - Ако удържиш обещанието
си, ще оставя зърното на мира.
Вася удържа обещанието си. Никога не беше кой знае какво -