притаи дъх, защото видя лицето й - бледи очертания на слабата
светлина. Очите бяха с цвета на зимен лед. Пое си въздух, готова да
заговори или да извика, но в следващия миг фигурата изчезна.
Дневната светлина се процеждаше около вратата на кухнята и откъм
селото се чу жаловит писък.
- Това е Тимофей - каза Пьотър, изричайки името на едно момче от
селото.
Пьотър беше станал преди зазоряване да нагледа добитъка. Сега
влезе рязко през вратата, изтупа снега от ботушите си и леда, образувал се по брадата му. Очите му бяха хлътнали от студа и
безсънието.
- Умря през нощта.
Кухнята се изпълни с възклицания. Върху печката полуразбудената
Вася си спомни фигурата, преминала в мрака. Дуня не каза нито дума, а се зае с печенето със стисната уста. Тя често стрелкаше с
разтревожен поглед Вася и Ирина. Зимата е жестока с младите.
Щом сутринта напредна, жените се събраха в къщата с банята, за да
убият мъртвото му тяло. Вася, която влезе в колибата след мащехата
си, зърна лицето на Тимофей - очите му бяха безжизнени и сълзите по
слабите му бузи бяха замръзнали. Майка му притискаше
вкочаняващото се телце към себе си и му шепнеше, без да обръща
внимание на съседите. Не успяха да измъкнат детето от нея нито с
търпение, нито с гласа на здравия разум, и когато накрая го изтръгнаха
насила от ръцете й, тя започна да пищи.
В стаята настъпи хаос.
Майката се нахвърли върху съседите си, плачейки за сина си.
Повечето от жените също имаха деца - те се свиваха под погледа й.
Майката дереше с нокти и драскаше слепешката. Стаята беше твърде
малка. Вася блъсна Ирина настрани, за да я предпази, и сграбчи
протегнатите ръце. Тя беше здрава, но слабичка, а майката беше
полудяла от мъка. Вася я държеше здраво и се опита да й заговори.
- Пусни ме, вещице! - изкрещя жената. - Пусни ме!
Смутена, Вася охлаби хватката си и лакътят на жената я удари в
лицето. Пред очите й причерня и тя отпусна ръце.
В този момент на вратата се появи отец Константин. Носът му беше
червен, а лицето - сурово като на всички останали, но той за миг
проумя случващото се, премина с две крачки миниатюрната стаичка и
хвана размахващата ръце майка. Жената направи един отчаян опит да
се измъкне и след това се укроти, трепереща.
- Той си отиде, Ясна - строго й каза Константин.
- Не - дрезгаво отвърна тя. - Държах го в ръцете си през цялата
изминала нощ, докато огънят гореше едва-едва... той не може, той
няма да си отиде, ако го държа. Върнете ми го!
- Той принадлежи на Господ - рече Константин. - Както и всички ние.
- Той е мой син! Моят единствен син! Моят...
- Успокой се - прекъсна я той. - Седни. Държиш се непристойно. Ела, жените ще го сложат пред огъня и ще стоплят вода, за да го измият.
Дълбокият му глас беше тих и равен. Ясна му позволи да я отведе до
печката и се отпусна до нея.
През цялата тази сутрин - всъщност през целия този ден -
Константин говореше, а Ясна го гледаше като плувец, хванат от мощно
течение, докато жените съблякоха тялото на Тимофей, измиха го и го
увиха в студено ленено платно. Свещеникът беше все още там, когато
Вася се върна от поредния мразовит ден в търсене на дърва за горене.
Тя го видя да стои пред вратата на банята, преглъщайки с усилие
студения въздух, сякаш беше вода.
- Бихте ли желали малко медовина, батюшка? - попита тя.
Константин трепна изненадан. Вася се движеше безшумно, а
сивите й кожи се смесваха с падащата нощ. Но след известна пауза той
отвърна:
- Бих, Василиса Петровна. - Не беше останало много от красивия му
глас, трептящите нотки бяха изчезнали.
Тя му подаде със сериозен вид малък мях с медовина. Той го изгълта
с отчаяно нетърпение. Избърса уста с опакото на ръката си и й подаде
обратно меха само за да открие, че тя го изучава съсредоточено, а
между веждите й се е образувала бръчка.
- Ще останете ли на бдение тази нощ? - попита тя.
- Мястото ми е тук - отвърна той с високомерна нотка в гласа, намирайки въпроса за нахален.
Тя видя раздразнението му и се усмихна. Той се намръщи.
- Затова ви уважавам, батюшка - каза тя.
Обърна се към голямата къща и се сля със сенките. Константин я
наблюдаваше как се отдалечава, стиснал устни. Усещаше силния вкус
на медовината в устата си.