поязди. Сивият жребец - който вече беше бял - все още беше най-едрият от ездитните коне и имаше най-противното чувство за хумор.
Вася имаше синини за доказателство.
Езерото блестеше на слънчевата светлина. Когато Вася се приближи, й се стори, че чува шумоленето сред дърветата, които бяха най-близо
до водата. Но когато вдигна поглед, не видя проблясък на зелена кожа.
След няколко мига на безплодно търсене Вася се отказа и се плъзна в
езерото. Водата беше най-чистата възможна - от разтопен сняг - и
беше студена дори и посред лято. Тя изкара въздуха от дробовете й и
Вася сподави писъка си. Тутакси се гмурна и ледената вода събуди
живота в изморените й крайници. Тя полудува под водата наоколо, като надничаше тук и там. Но русалката я нямаше. Леко разтревожена, Вася заплува към брега, свали си дрехите във водата и ги заблъска
върху камъните, за да ги изпере. Накрая ги провеси, капещи, върху
един близък клон и се покатери на дървото, след което като котка се
изпъна върху друг клон, за да изсъхне на слънцето.
Може би около час по-късно Вася се надигна от изтощения си унес
и погледна полусухите си дрехи. Слънцето беше подминало зенита и
започваше да се наклонява на запад, което в дългите дни в средата на
лятото означаваше, че е доста късен следобед. Ана сигурно вече
беснееше и дори и Дуня щеше да я погледне със стисната уста, когато
Вася се промъкне през вратата. Без съмнение Ирина беше клекнала
върху горещата печка или си уморяваше пръстите с кърпене.
Почувствала се виновна, Вася запълзя надолу към един по-нисък
клон... и замръзна.
Отец Константин седеше в тревата. Никак не приличаше на
свещеник, а на някой красив фермер. Беше заменил расото си с ленена
риза и широки панталони, обсипани с парчета от ечемичени стъбла, а
непокритата му коса пламтеше на следобедното слънце. Гледаше към
езерото.
Какво прави тук? Вася все още беше скрита от листата на дървото. Тя
обви крака около клона, отпусна се надолу и грабна дрехите си, бърза
като катерица. Застанала тромаво върху един по-висок клон и като се
опитваше да не падне и да не си счупи някоя ръка, тя се напъха в
ризата и гамашите - откраднати от Альоша - и пооправи косата си с
пръсти. Накрая преметна края на тежката си плитка назад, хвана се за
клона, увисна на него и се спусна на земята. Може би ако се измъкна много
тихо...
Тогава Вася видя русалката. Във водата. Косата й плуваше около нея
и скриваше до половина големите й гърди. Тя се усмихна съвсем леко
на отец Константин. Омаян, свещеникът се изправи и с олюляване
запристъпва към нея. Без да се замисля, Вася се втурна към него и го
хвана за ръката. Но той я бутна настрани почти небрежно - беше по-силен, отколкото изглеждаше.
- Остави го на мира! - обърна се Вася към русалката.
- Той ще убие всички ни - отвърна русалката с тих глас, без да изпуска
от поглед плячката си. - Вече се започна. Ако продължава както
досега, всички пазители на дълбоката гора ще изчезнат, бурята ще
дойде и земята ще остане незащитена. Не го ли виждаш? Първо е
страхът, после огънят, след това гладът. Той накара хората ти да се
страхуват. След това пламнаха огньовете, а сега слънцето прогаря
всичко. Ще бъдете гладни, когато дойде студът. Царят на зимата е
слаб, а брат му е много близо. Той ще дойде, ако стражите се
провалят. Всичко друго е по-добро от това. - Гласът й трепереше от
страст. - По-добре веднага да взема този.
Отец Константин направи още една стъпка. Водата се надигаше
около ботушите му. Намираше се на самия край на езерото.
Вася поклати глава и се опита да я прочисти:
- Не трябва да го правиш.
- Защо не? Неговият живот струва ли колкото живота на всички
останали? А аз те уверявам, че ако той сега остане жив, мнозина ще
умрат.
Вася се колеба дълго. Против волята си тя си спомни как
свещеникът се молеше до вкочаняващото се тяло на Тимофей и
устните му мърдаха беззвучно дълго след като беше изгубил гласа си.
Припомни си как ръцете му придържаха майката на момчето
изправена, когато тя беше готова да се строполи в снега и да ридае.
Момичето стисна зъби и поклати глава.
Русалката отметна глава назад и изпищя. В следващия момент вече я
нямаше - там бяха само слънцето над водата, водораслите и сенките на
дърветата. Вася хвана свещеника за ръката и го издърпа далеч от ръба.