Той погледна надолу към нея и съзнанието се върна в очите му.
***
Краката на Константин бяха студени и имаше странното усещане, че
е изгубил нещо. Беше му студено, защото беше нагазил над глезените
във водата току до брега на езерото, но внезапното болезнено усещане
за самота го учуди. Никога не се беше чувствал самотен. Едно лице
пред него изплува на фокус. Преди да успее да свърже лицето с име, непознатият го хвана и го издърпа на брега, докато отецът се
препъваше. Светлината, отразена от черната плитка, придобиваше
червеникав оттенък и той внезапно я позна:
- Василиса Петровна.
Тя пусна ръката му, обърна се и го погледна:
- Батюшка.
Той усети мокрите си крака, спомни си жената в езерото и усети как
в него пропълзява страх.
- Какво правите? - попита той.
- Спасявам ви живота - отвърна тя. - Езерото е опасно за вас.
- Демони...
- Или пазителят на езерото - сви рамене Вася. - Наречете я както
желаете.
Той понечи да се обърне отново към водата, като заопипва с една
ръка за кръста си.
Вася се протегна, сграбчи кръста и скъса ремъка, на който той
висеше около врата на свещеника.
- Остави го, и нея също - ожесточено извика тя, докато държеше
кръста, така че той да не може да го стигне. - Нанесе достатъчно
вреда, не можеш ли да ги оставиш на мира?
- Искам да ви спася, Василиса Петровна - отвърна той. - Ще спася
всички ви. Има тъмни сили, които не разбирате.
За негово учудване, а може би и за нейно, тя се засмя. Веселието
изглади чертите на лицето й. Изненадан, той я загледа втренчено с
неволно възхищение.
- Батюшка, струва ми се, че вие сте този, който не разбира... все пак се
наложи да спасявам вашия живот. Върнете се към работата в
ечемичените ниви и оставете езерото на мира. - Тя се обърна, без да
чака да види дали той ще я последва, и закрачи безшумно по мъха и
боровите иглички.
Константин вървеше до нея. Тя все още държеше дървения му кръст
между двата си пръста.
- Василиса Петровна - опита се да я заговори той пак, проклинайки се
за непохватността си. Винаги знаеше какво да каже, но това момиче
обърна ясния си поглед към него и цялата му увереност придоби
съмнителен и глупав вид. - Трябва да изоставиme варварските си
традиции. Трябва да се върнете към Бога със страх и искрено
покаяние. Вие сте дъщерята на добър християнски господар. Майка
ви ще се побърка, ако не прогоним демоните от нейния дом.
Променете се, Василиса Петровна. Покайте се.
- Аз ходя на църква, отче - отвърна тя. - Ана Ивановна не е моя майка, нито пък нейната лудост е моя работа. Точно както и моята душа не е
ваша. Освен това ми се струва, че се справяхме много добре, преди
вие да дойдете - макар да се молехме по-малко, също така и плачехме
по-малко.
Вася вървеше бързо. Константин вече виждаше оградата на селото
между стволовете на дърветата.
- Запомнете думите ми, батюшка - каза му. - Молете се за мъртвите и за
мащехата ми. Но мен оставете на мира, защото следващия път, когато
някой от тях дойде за вас, аз няма и пръста си да мръдна, за да го
спра.
Без да изчака отговор, тя пъхна кръста обратно в ръката му и се
отправи към селото.
Кръстът беше топъл от дланта й и пръстите му неохотно се обвиха
около него.
*** 15 ***
ТЕ ИДВАТ САМО ЗА ДИВАТА ДЕВИЦА
Ослепителната следобедна слънчева светлина беше заменена от
жълт блясък с цвета на пчелен мед, а после на кехлибар и ръжда.
Слабият лунен полумесец се появи точно над линията на
бледожълтото небе. Горещината на деня си отиде заедно със
светлината и мъжете из ечемичените ниви потрепериха, облени в
хладната си пот. Константин метна косата върху рамото си. Под
загрубялата кожа на дланите му бяха разцъфнали кървави мехури. Той
балансираше косата с върховете на пръстите си и избягваше Пьотър
Владимирович. Гърлото му беше свито от копнеж, а гневът го остави
без глас. Това беше демон. Беше въображението ти. Тя не я прогони - ти пълзеше към
нея.
Господи, искаше му се да се върне в Москва - или в Киев - или
някъде още по-далеч. Да яде до насита топъл хляб, вместо да гладува
половин година, да остави орането на фермерите, да говори пред
хиляди хора и никога да не лежи буден и да се чуди.
Не. Господ му беше дал задача. Не можеше да я остави