обаче - откакто прекарваше дълги часове на кон, където дългите й
крайници бяха полезни - Вася започна да се отнася по-снизходително
към самата себе си. Така или иначе тя нямаше възможност много да
съзерцава собственото си отражение. Единственото огледало в къщата
беше от бронз и принадлежеше на мащехата й.
Сега обаче сякаш всяка жена в къщата я зяпаше, все едно беше коза, угоявана за пазара. Вася изведнъж се зачуди дали има нещо в това да
бъдеш красива.
Най-сетне двете момичета бяха облечени. Главата на Вася беше
обгърната от девическо украшение за глава. Сребърната тел висеше
надолу и обрамчваше лицето й. Ана никога не би позволила Вася да
засенчи собствената й дъщеря, въпреки че Вася беше тази, която се
омъжваше. Затова накитът за глава и ръкавите на Ирина бяха украсени
с дребни бисери, а мъничката й бледосиня рокля сарафан беше
украсена с бяло. Вася беше в зелено и тъмносиньо, без перли и със
съвсем деликатна бяла бродерия. Тя сама беше виновна за
обикновения си вид - остави по-голямата част от шиенето на Дуня. Но
семплата одежда й отиваше. Изражението на Ана стана кисело, когато
видя доведената си дъщеря облечена.
Двете момичета излязоха на двора. Пред къщата имаше кал до
глезените, ръмеше лек дъждец. Ирина стоеше близо до майка си.
Пьотър вече чакаше на двора. И изглеждаше скован в хубавата си
кожена дреха и бродирани ботуши. Жената на Коля беше дошла с
децата си. Серьожа, малкият племенник на Вася, тичаше наоколо.
Ленената му риза вече беше загрозена от едно голямо петно. Отец
Константин стоеше мълчаливо със скръстени ръце.
- Странно време за сватба - тихо каза Альоша на Вася, когато застана
до нея. - Сухо лято и слаба реколта - кафявата му коса беше чиста, а
късата му брада - сресана с благоуханно масло. Бродираната му със
синьо риза беше със същия цвят като пояса около кръста му. - Вася, много си очарователна.
- Не ме карай да се смея - отвърна сестра му и после добави по-сериозно: - Да... и татко мисли така. - Наистина, макар
Пьотър да изглеждаше весел, бръчката между веждите му се виждаше
ясно. - Прилича на човек, принуден да изпълни неприятно
задължение. Сигурно е доста отчаян, щом ме отпраща.
Тя се постара да обърне всичко на шега, но Альоша й хвърли бърз и
изпълнен с разбиране поглед.
- Татко иска да се погрижи да си в безопасност.
- Татко е обичал майка ни, а аз я убих.
Альоша мълча известно време:
- Както кажеш. Но, Васочка, той наистина иска да се погрижи да си в
безопасност. Конете имат козина като гъши пух, а катеричките са все
още навън и се хранят така, сякаш животът им зависи от това. Зимата
ще бъде тежка.
Един ездач влетя през портата на двора и се отправи в галоп към
къщата. Калта летеше на широки дъги изпод краката на коня.
Животното се плъзна и спря, ездачът скочи от седлото. Мъж на средна
възраст. Не беше висок, но имаше широки плещи, загоряло лице и
кафява брада. В устата му имаше нещо неудържимо младежко.
Всичките му зъби си бяха на мястото и усмивката му беше блестяща, като на някое момче. Той се поклони на Пьотър.
- Надявам се, че не съм закъснял, Пьотър Владимирович? - попита
през смях.
Двамата мъже стиснаха десниците си.
Нищо чудно, че е изпреварил Коля, помисли си Вася. Кирил Артамонович
яздеше най-великолепния млад кон, който някога беше виждала. Дори
и Метел, който беше княз между конете, изглеждаше недодялан до
мускулестото съвършенство на дорестия жребец. Тя искаше да
прокара ръце по краката на животното и да усети класата на костите и
мускулите му.
- Казах на татко, че идеята е лоша - прошепна Альоша в ухото й.
- Какво? И защо? - попита Вася, чието внимание беше погълнато от
коня.
- Да те омъжи толкова скоро. Защото би трябвало румените девици да
гледат жадно благородниците, които се съревновават за ръката им, а
не хубавите им коне.
Вася се засмя. Кирил се покланяше на малката Ирина с подчертана
вежливост.
- Да откриеш такова бижу на това сурово място, Пьотър
Владимирович - възхити се той. - Малко кокиче, трябва да дойдеш на
Юг и да разцъфнеш сред нашите цветя.
Той се усмихна и Ирина поруменя. Ана погледна дъщеря си с
известно задоволство.
Кирил се обърна към Вася, все така непринудено усмихнат.
Усмивката му угасна, когато я видя. Вася си каза, че вероятно