лице спусна съпругата си в земята. Невръстната му дъщеря пищеше по
време на цялото погребение - демонично ридание, подобно на воя на
вятъра, който сега отсъстваше.
През цялата зима плачът на детето отекваше в къщата. Това
неведнъж довеждаше Дуня и Олга до отчаяние, защото бебето беше
мършаво, бледичко, с огромни очи и неспокойни крайници. Коля
заплашваше неведнъж - къде на шега, къде сериозно, - че ще я
изхвърли от къщата.
Но зимата отмина и детето оживя. Спря да пищи и заякна от
млякото на селянките.
Годините се изнизваха като падащи листа.
Един ден в суровото начало на зимата, досущ подобен на онзи, в
който се беше появила на белия свят, чернокосата дъщеричка на
Марина пропълзя в зимната кухня. Сложи длани върху каменната
плоча на огнището и проточи вратле да надникне над ръба. Очите й
блестяха. Дуня вадеше сладки питки от пепелта. Цялата къща
миришеше на мед.
- Готови ли са питките, Дуняшка? - попита тя и мушна глава във
фурната.
- Почти - отвърна Дуня и издърпа детето обратно, преди да е успяло да
си запали косата. - Ако седиш тихо на столчето, Васочка, и си
закърпиш рубашката, ще ти дам една цяла само за теб.
Като продължаваше да мисли за питките, Вася покорно се отправи
към стола. Вече имаше една камара питки, които изстиваха върху
масата - кафяви от външната страна и покрити с точици пепел.
Ъгълчето на една питка се натроши, докато детето я гледаше.
Вътрешността й беше златиста като средата на лятото и от нея се
вдигаше малко облаче пара. Вася преглътна. Имаше чувството, че е
минала цяла година, откакто изяде сутрешната си овесена каша.
Дуня я стрелна с предупредителен поглед. Вася сви добродетелно
устни и се захвана с шиенето. Но скъсаното място на рубашката й
беше голямо, гладът й - силен, а търпението й незначително - дори и
при по-добри обстоятелства. Бодовете й ставаха все по-големи и по-големи - като дупките между зъбите на някой старец. Накрая Вася не
издържа повече. Остави рубашката настрани и пропълзя под онази
димяща чиния върху масата, която за малко не можеше да достигне.
Дуня беше с гръб към нея, наведена над фурната.
Момиченцето пълзеше все по-близо, потайно, като коте, което
преследва скакалци. След това тя нападна. Три питки изчезнаха в
ленения й ръкав. Дуня се завъртя и съзря лицето на детето.
- Вася... - започна тя със строг глас, но Вася, която едновременно беше
уплашена и се смееше, вече беше избягала през прага към навъсения
ден отвън.
Смяната на сезона тъкмо беше започнала. Мрачните полета бяха
пълни с голи стърнища и поръсени със сняг. Вася претича през двора, между колибите на селяните и след това през вратата на оградата, като
не спираше да дъвче медена питка и да се оглежда за някое скришно
място. Беше студено, но тя не мислеше за това. Беше родена сред
студа.
Василиса Петровна беше грозновато малко момиченце - мършава
като стебло тръстика, с ръчички с дълги пръсти и огромни стъпала.
Очите и устата й също бяха несъразмерно големи за тялото. Веднъж, без да се замисли, Олга я нарече жаба. Но очите на детето бяха с цвета
на гората по време на лятна гръмотевична буря, а широката й уста
беше сладка. Можеше да е чувствителна - и изобретателна - когато
пожелае, дотолкова, че останалите от семейството й се споглеждаха
объркани всеки път, когато тя изоставяше здравия разум и се
вкопчваше за поредната щура идея, зародила се в главата й.
На фона на рехавия сняг, точно в края на ожънатото поле с ръж, се
издигаше купчина прясна пръст. Предишния ден я нямаше. Вася отиде
да я проучи. Докато тичаше, помириса вятъра и разбра, че през нощта
ще вали. Облаците бяха увиснали на дърветата като мокра вълна.
Мъничко деветгодишно момче, на вид миниатюрно копие на Пьотър
Владимирович, стоеше на дъното на доста голяма яма и копаеше
замръзналата земя. Вася застана на ръба и надникна надолу.
- Какво е това, Аьошка? - попита с пълна уста.
Брат й се облегна на лопатата и погледна с присвити очи нагоре към
нея.
- Теб какво те интересува? - Альоша доста харесваше Вася, която беше
готова на всичко - почти като по-малък брат, - но бе почти три години
по-голям от нея и трябваше да я научи да си знае мястото.
- Не знам - отвърна Вася, дъвчейки. - Искаш ли медена питка?
Тя му подаде половината от последната си питка с известно