външният й вид не му харесва. Тя вдигна предизвикателно брадичка.
Още по-добре. Намери си друга съпруга, ако не ти харесвам. Но Альоша много
добре разбра потъмнелите му очи. Вася го гледаше право в очите. Тя
повече приличаше на необяздена млада кобилка, отколкото на
отгледано у дома момиче, и Кирил я гледаше омагьосан. Той й се
поклони и на устните му отново заигра усмивка, но тя не беше като
усмивката, с която се беше обърнал към Ирина.
- Василиса Петровна - каза той. - Брат ви ми каза, че сте красива. Това
не е вярно. - Тя настръхна и усмивката му стана още по-широка. -
Вие сте прекрасна.
Очите му се плъзнаха от диадемата й до обутите й в пантофки нозе.
До нея Альоша стисна ръката си в юмрук.
- Да не си луд? - изсъска Вася. - Той е в правото си - ние сме сгодени.
Альоша гледаше Кирил с леден поглед.
- Това е брат ми - побърза да го представи Вася, - Алексей Петрович.
- Добра среша - отвърна Кирил, който изглеждаше развеселен.
Беше близо десет години по-възрастен. Очите му отново бавно се
плъзнаха по Вася. Кожата под дрехите й настръхна. Можеше да чуе
как Альоша скърца със зъби.
В този момент се разнесе пръхтене, писък и плясък. Всички се
обърнаха. Серьожа, племенникът на Вася, беше пропълзял от другата
страна на червения жребец на Кирил и се беше опитал да се покатери
на седлото. Вася го разбираше - вече и на нея й се искаше да яхне
младия червен жребец, - но неочакваната тежест беше накарала
младия кон да се изправи уплашено на задните си крака. Кирил изтича
да хване юздата му. Пьотър вдигна внука си от калта и го шляпна зад
врата. В този момент Коля влезе в двора, препускайки в галоп, и
пристигането му сложи край на бъркотията. Майката на Серьожа
отнесе ревящото момче. Далече надолу по пътя се появи първата
каруца с останалите гости, която се очертаваше ярко на фона на сивата
есенна гора. Жените побързаха да влязат в къщата, за да сервират
обеда.
- Съвсем естествено е той да предпочете Ирина, Вася - увери я Ана, докато се бореха с едно огромно гърне. - Едно куче смесена порода
никога не би могло да се сравнява с чистокръвното. Поне майка ти е
мъртва - така е по-лесно злочестото ти потекло да бъде забравено. Ти
си силна като кон, това все би трябвало да има някакво значение.
Домовоят изпълзя от фурната треперещ, но решителен. Вася
скришом беше пръснала тук-там малко медовина.
- Погледни, мащехо - каза Вася. - Това котката ли е?
Ана погледна и лицето й стана с цвят на глина. Както беше
застанала, се олюля. Домовоят я погледна намръщен и тя припадна на
мига. Вася се извъртя и сграбчи горещото гърне. Успя да спаси
яхнията. Но същото не можеше да се каже за Ана Ивановна. Коленете
й поддадоха и тя се удари в каменните плочи на огнището с приятен
пукащ звук.
- Хареса ли го, Вася? - попита Ирина същата нощ в леглото.
Вася беше полузаспала - двете с Ирина бяха станали преди
изгрев-слънце, за да се приготвят, а празненството тази вечер беше
продължило до късно. Кирил Артамонович беше седнал до Вася и бе
пил от нейната чаша. Годеникът й имаше месести ръце и се смееше
така, сякаш стените се тресат. Тя харесваше ръста му, но не и
арогантността му.
- Привлекателен мъж е - отвърна Вася, но се молеше на всички светци
той да изчезне.
- Красив е - съгласи се Ирина. - Има мила усмивка.
Вася се обърна на другата страна и се намръщи. В Москва на
момичетата не беше позволено да общуват с кандидатите си, но на
север нещата бяха по-свободни.
- Усмивката му може и да е мила - отвърна тя, - но конят му се
страхува от него.
Когато празненството беше замряло, тя се беше промъкнала до
обора. Бяха настанили младия жребец на Кирил, Огон, в едно
отделение на конюшнята. Не можеха да му се доверят да го оставят на
пасбището.
- Откъде знаеш какво мисли един кон? - засмя се Ирина.
- Знам - отвърна Вася. - Между другото, той е стар, пиленце. Дуня
казва, че наближава трийсет.
- Но е богат - ще имаш бижута и месо всеки ден.
- Тогава ти се омъжи за него - толерантно й предложи Вася и смушка
сестра си в корема. - И ще станеш дебела като катерица, и ще седиш
по цял ден да шиеш върху печката.
Ирина се изкикоти:
- Може би ще се виждаме, когато се омъжим, ако съпрузите ни не
живеят далеч един от друг.
- Сигурна съм, че няма да са далеч - увери я Вася. - Можеш да запазиш
малко от твоите тлъсти меса за мен, когато дойда да прося, заедно с