моя съпруг просяк, докато ти си омъжена за велик благородник.
- Но ти си тази, която се омъжва за велик благородник, Вася - изкикоти
се отново Ирина.
Вася не отговори - не каза нищо повече. Накрая Ирина се предаде -
сгуши се до сестра си и заспа. Но Вася дълго лежа будна. Той омая
семейството ми, но конят му се страхува от ръката му. Пази се от мъртвите. Зимата ще бъде
тежка. Не трябва да напускаш гората. Мислите й течаха като вода и тя се
носеше по течението. Но Вася беше млада и изтощена, накрая и тя се
завъртя на другата страна и заспа.
Дните отминаваха в игри и празненства. На вечеря Кирил
Артамонович напълни паницата на Вася и я подкачи през кухненската
врата. Тялото му излъчваше животинска топлина. Вася се ядоса, когато осъзна, че се изчервява под погледа му. През нощта лежеше
будна и се чудеше какво ли би било усещането за тази топлина между
ръцете й. Но смехът не достигаше до очите му. Понякога, в най-неочаквания момент, в нея се надигаше страх, който я сграбчваше за
гърлото.
Дните отминаваха и Вася не можеше да разбере самата себе си.
Трябва да се омъжиш, хокаха я жените. Всички момичета се омъжват. Поне не е
стар и освен това е красив. Защо тогава те е страх? Но тя наистина се
страхуваше и избягваше своя годеник, когато можеше, крачеше
напред-назад като птица в смаляваш се кафез.
- Защо, татко? - В началото на поредната шумна вечеря Альоша за
пореден път попита Пьотър.
Дългата, слабо осветена стая вонеше на кожи, медовина, печени
меса, яхния и потни човешки същества. Една огромна купа с каша
минаваше от ръка на ръка в кръга, медовината беше разливана по
чашите и изпивана на един дъх. Съседите им се бяха натъпкали в
стаята. Къщата беше вече препълнена, а гостите бяха наблъскани в
хижите на селяните.
- Остават три дни, докато тя се омъжи - трябва да почетем госта си -
отвърна Пьотър.
- Защо се омъжва сега? - настоя синът му. - Не може ли да изчака още
една година? Защо след една тежка зима и тежко лято трябва да
хабим храна и пиене за тези хора? - Той направи широк жест към
дългата стая, където гостите им бяха заети да унищожават плодовете
на летния им труд.
- Защото така трябва да бъде - отсече Пьотър. - Ако искаш да бъдеш
полезен, убеди лудата си сестра да не скопи съпруга си в първата им
брачна нощ.
- Тоя Кирил е като бик - рязко отвърна Альоша. Има пет деца от селски
момичета и мисли, че няма нищо лошо да флиртува с жените на
фермерите, докато гостува в къщата ти. Ако сестра ми сметне, че
трябва да скопи съпруга си, татко, то тя ще има основание за това и
аз няма да я разубеждавам.
Сякаш по мълчаливо съгласие двамата погледнаха към мястото, където въпросните годеници седяха един до друг. Кирил разговаряше с
Вася, като размахваше хаотично ръце. Вася го гледаше с изражение, което накара и Пьотър, и Альоша да се почувстват неспокойни.
Изглежда, че Кирил не го забелязваше.
- И ето че аз се оказах сам - каза Кирил на Вася. Той напълни отново
чашата й и разля малко. Устните му оставиха мазен отпечатък по
ръба й. - Гърбът ми беше опрян в една скала и глиганът се готвеше да
ме нападне. Мъжете ми бяха разпръснати, като се изключи онзи, който беше мъртъв, с голяма червена дупка в тялото.
Това не беше първият разказ за героичните подвизи на Кирил
Артамонович. Вася беше започнала да губи интерес. Къде е свещеникът?
Отец Константин не беше дошъл на празненството, а за него не беше
типично да се уединява.
- Глиганът тръгна към мен - продължи Кирил. - Земята се тресеше под
краката му. Поверих душата си на Бога...
И умря на място с уста, пълна с кръв, отвратено си помисли Вася. Де да имах този
късмет.
Тя сложи ръка върху неговата и го погледна с изражение, което се
надяваше, че изразява страдание.
- Стига толкова... Не бих могла да го понеса.
Кирил я погледна озадачен. Вася потрепери цялата:
- Не бих могла да понеса да чуя останалото. Страхувам се, че иде ми
призлее, Кирил Артамонович.
Кирил изглеждаше объркан.
- Дуня има много по-здрави нерви от мен - продължи Вася. - Мисля, че
трябва да довършите историята в нейно присъствие.
С ушите на Дуня (а също така и с нервите на Вася) всичко си беше