Выбрать главу

моя съпруг просяк, докато ти си омъжена за велик благородник.

- Но ти си тази, която се омъжва за велик благородник, Вася - изкикоти

се отново Ирина.

Вася не отговори - не каза нищо повече. Накрая Ирина се предаде -

сгуши се до сестра си и заспа. Но Вася дълго лежа будна. Той омая

семейството ми, но конят му се страхува от ръката му. Пази се от мъртвите. Зимата ще бъде

тежка. Не трябва да напускаш гората. Мислите й течаха като вода и тя се

носеше по течението. Но Вася беше млада и изтощена, накрая и тя се

завъртя на другата страна и заспа.

Дните отминаваха в игри и празненства. На вечеря Кирил

Артамонович напълни паницата на Вася и я подкачи през кухненската

врата. Тялото му излъчваше животинска топлина. Вася се ядоса, когато осъзна, че се изчервява под погледа му. През нощта лежеше

будна и се чудеше какво ли би било усещането за тази топлина между

ръцете й. Но смехът не достигаше до очите му. Понякога, в най-неочаквания момент, в нея се надигаше страх, който я сграбчваше за

гърлото.

Дните отминаваха и Вася не можеше да разбере самата себе си.

Трябва да се омъжиш, хокаха я жените. Всички момичета се омъжват. Поне не е

стар и освен това е красив. Защо тогава те е страх? Но тя наистина се

страхуваше и избягваше своя годеник, когато можеше, крачеше

напред-назад като птица в смаляваш се кафез.

- Защо, татко? - В началото на поредната шумна вечеря Альоша за

пореден път попита Пьотър.

Дългата, слабо осветена стая вонеше на кожи, медовина, печени

меса, яхния и потни човешки същества. Една огромна купа с каша

минаваше от ръка на ръка в кръга, медовината беше разливана по

чашите и изпивана на един дъх. Съседите им се бяха натъпкали в

стаята. Къщата беше вече препълнена, а гостите бяха наблъскани в

хижите на селяните.

- Остават три дни, докато тя се омъжи - трябва да почетем госта си -

отвърна Пьотър.

- Защо се омъжва сега? - настоя синът му. - Не може ли да изчака още

една година? Защо след една тежка зима и тежко лято трябва да

хабим храна и пиене за тези хора? - Той направи широк жест към

дългата стая, където гостите им бяха заети да унищожават плодовете

на летния им труд.

- Защото така трябва да бъде - отсече Пьотър. - Ако искаш да бъдеш

полезен, убеди лудата си сестра да не скопи съпруга си в първата им

брачна нощ.

- Тоя Кирил е като бик - рязко отвърна Альоша. Има пет деца от селски

момичета и мисли, че няма нищо лошо да флиртува с жените на

фермерите, докато гостува в къщата ти. Ако сестра ми сметне, че

трябва да скопи съпруга си, татко, то тя ще има основание за това и

аз няма да я разубеждавам.

Сякаш по мълчаливо съгласие двамата погледнаха към мястото, където въпросните годеници седяха един до друг. Кирил разговаряше с

Вася, като размахваше хаотично ръце. Вася го гледаше с изражение, което накара и Пьотър, и Альоша да се почувстват неспокойни.

Изглежда, че Кирил не го забелязваше.

- И ето че аз се оказах сам - каза Кирил на Вася. Той напълни отново

чашата й и разля малко. Устните му оставиха мазен отпечатък по

ръба й. - Гърбът ми беше опрян в една скала и глиганът се готвеше да

ме нападне. Мъжете ми бяха разпръснати, като се изключи онзи, който беше мъртъв, с голяма червена дупка в тялото.

Това не беше първият разказ за героичните подвизи на Кирил

Артамонович. Вася беше започнала да губи интерес. Къде е свещеникът?

Отец Константин не беше дошъл на празненството, а за него не беше

типично да се уединява.

- Глиганът тръгна към мен - продължи Кирил. - Земята се тресеше под

краката му. Поверих душата си на Бога...

И умря на място с уста, пълна с кръв, отвратено си помисли Вася. Де да имах този

късмет.

Тя сложи ръка върху неговата и го погледна с изражение, което се

надяваше, че изразява страдание.

- Стига толкова... Не бих могла да го понеса.

Кирил я погледна озадачен. Вася потрепери цялата:

- Не бих могла да понеса да чуя останалото. Страхувам се, че иде ми

призлее, Кирил Артамонович.

Кирил изглеждаше объркан.

- Дуня има много по-здрави нерви от мен - продължи Вася. - Мисля, че

трябва да довършите историята в нейно присъствие.

С ушите на Дуня (а също така и с нервите на Вася) всичко си беше