наред. Старицата вдигна примирено очи към тавана и стрелна с
предупредителен поглед Вася. Но когато момичето си наумеше нещо, дори и гневният поглед на баща й от другия край на масата не можеше
да я спре.
- Сега... - Вася се изправи с театрално изящество и грабна един самун
от масата - а сега ви моля да ме извините, защото трябва да изпълня
един свой благочестив дълг.
Кирил отвори уста да протестира, но Вася побърза да направи
реверанс, пъхна самуна в ръкава си и избяга. Извън претъпканата зала
къщата беше прохладна и тиха. Тя дълго стоя на двора, дишайки
тежко.
После отиде и почука едва доловимо на вратата на свещеника.
- Влез - обади се Константин след сдържана пауза.
Сякаш цялата стая потрепваше на светлината на свещите. Той
рисуваше на пламъка им. Плъх беше нагризал коричката, която
лежеше недокосната до него. Свещеникът не се обърна, когато Вася
отвори вратата.
- Благословете ме, отче - каза тя. - Донесох ви хляб.
- Василиса Петровна - сковано отвърна Константин, остави четката и
направи кръстен знак. - Нека Бог да ви благослови.
- Да не сте болен, та не празнувате с нас? - попита Вася.
- Постя.
- По-добре е да се храните. Цяла зима няма да има такава храна.
Константин не отвърна нищо. Вася подмени нахапаната коричка с
новия самун. Мълчанието се проточи, но тя не си тръгна.
- Защо ми дадохте кръста си? - внезапно попита Вася. - След като се
срещнахме при езерото?
Той стисна челюсти, но не отговори веднага. В действителност и
той самият не беше съвсем сигурен. Защото тя го беше развълнувала.
Защото се надяваше, че символът ще й повлияе, когато той самият не
може. Защото искаше да докосне ръката й и да я погледне в очите, да я
разтревожи, може би да я види притеснена и с престорена усмивка на
лицето, като останалите момичета. Искаше тя да му помогне да
забрави своя порочен интерес към нея.
Защото никога повече нямаше да може да погледне кръста си, без да
вижда ръката й, обвита около него.
- Светият кръст ще ви помогне да следвате правия път - отвърна
Константин накрая.
- Дали?
Свещеникът мълчеше. През нощта бе сънувал жената от езерото.
Никога не можеше да различи лицето й. Но в сънищата му косата й
беше черна - тя плющеше и се плъзгаше върху голата й плът. Когато се
събудеше, Константин прекарваше дълги часове в опити да изтрие
тази картина от ума си. Но не можеше да го направи, защото всеки
път, когато видеше Вася, той знаеше, че жената от съня му има
нейните очи. Този образ го преследваше и го караше да се срамува.
Нейната вина беше, че го изкушава. Но само още три дни и нея
нямаше да я има.
- Защо сте тук, Василиса Петровна? - Гласът му прозвуча силен и
дрезгав и той се ядоса на себе си.
Бурята идва, помисли си Вася. Пази се от мъртвите. Първо ще е страхът, после
огънят, а накрая гладът. Вината е твоя. Ние вярвахте в Бога, преди да дойдеш ти, вярвахте и в
домашните си духове и всичко беше наред.
Ако свещеникът си тръгнеше, може би нейните хора щяха отново да
са в безопасност.
- Защо стоите тук? - попита Вася. - Вие мразите полята, гората и
тишината. Мразите нашата груба и проста черквица. Въпреки това
сте още тук. Никой няма да ви обвини, ако си тръгнете.
По скулите на Константин запълзя слаба червенина. Той заровичка с
една ръка между боите.
- Имам задача, Василиса Петровна. Трябва да ви спася от вас самите.
Бог наказва онези, които се отклонят от пътя.
- Сам сте си измислили тази задача - отвърна Вася, - в служба на
собствената си гордост. Защо смятате, че вие трябва да сте този, който да казва какво иска Бог? Хората никога не биха ви почитали
толкова, ако не ги карахте да се страхуват.
- Ти си една невежа селска девойка - какво знаеш изобщо? - сопна се
Константин.
- Аз вярвам на очите си - отвърна Вася. - Виждала съм ви да говорите.
Виждала съм как хората ми се страхуват. И вие знаете, че онова, което
казвам, е истина. Треперите.
Константин беше взел една купичка с полусмесена боя. Стопеният
восък в нея потрепваше. Той рязко я остави.
Василиса се приближаваше все повече и повече. Светлината на
свещите разкриваше златистите точици в очите й. Погледът
му се насочи към устата й. Махни се, демон. Но гласът й беше глас на