- Само никога не ме изоставяй, Господи - примоли се той. - Винаги
съм ти бил верен.
Стисна юмруци толкова силно, че ноктите му оставиха вдлъбнатини
в кожата на ръцете му.
- Бъди верен - каза гласът - и ад никога няма да те изоставя.
*** 17 ****
КОН, НАРЕЧЕН „ОГЪН“
Кирил Артамонович повече от всичко друго обичаше да ловува
северни глигани с дълги бивни, които бяха по-бързи от конете. В деня
преди сватбата си той обяви лов на глигани.
- Така иде убием времето и ще се позабавляваме - каза той на Пьотър и
смигна на Вася, която не отрони нито дума.
Но Пьотър не възрази. Кирил Артамонович беше известен ловец.
Месото от глиган през есента беше вкусно, след като дивите прасета
се бяха угоявали с кестени. Един хубав бут щеше да направи
сватбеното празненство по-изтънчено и щеше да придаде малко цвят
на бледото лице на дъщеря му.
Цялото домакинство беше на крака преди зазоряване. Копията за
глигани вече лежаха на лъскава купчина. Кучетата бяха чули звука от
остренето им и цяла нощ се въртяха възбудено в колибите си и виеха.
Вася стана преди всички. Не взе храна, а отиде в обора, където
конете риеха неспокойно, смутени от кучешкия вой. Младият жребец
на Кирил трепваше при всеки нов шум. Вася отиде при него и завари
там вазилата, качен върху гърба на животното. Вася се усмихна на
малкото създание. Жребецът изпръхтя и сви уши.
- Имаш лоши маниери - смъмри го Вася. - Но предполагам, че Кирил
Артамонович те дърпа насам-натам за устата.
Жребецът насочи ушите си напред. Не приличаш на кон.
- Слава богу - ухили се Вася. - Не искаш ли да отидеш на лов?
Конят се замисли. Харесва ми да тичам. Но свинята мирише противно и мъжът
ще те удари, ако се уплаша. Бих предпочел да паса на полето. Вася сложи
успокоително ръка върху врата на коня. Кирил щеше да съсипе един
прекрасен жребец - по-скоро все още жребче, - ако продължаваше
така. Конят побутна гърдите й с носа си. Олигави роклята й с вода и
зеленикава слуз.
- Сега съм по-голямо плашило от обикновено - отбеляза Вася, без да се
обръща към някого конкретно. - Ана Ивановна ще бъде много
доволна. Прасето няма да те нарани, ако си бърз - добави тя към
Огон. - А по-бързо същество от теб не съм виждала. Не трябва да се
страхуваш.
Жребчето не каза нищо, но сложи глава в ръцете й. Вася потърка
копринените му уши и въздъхна. Най-много от всичко й се искаше да
язди лудо през есенната гора, за предпочитане върху дългокракия
Огон, който изглеждаше така, сякаш в откритото поле може да надбяга
и заек. Вместо това трябваше да отиде в кухнята, да меси хляб и да
слуша клюките на гостенките. През цялото време Ирина
демонстрираше своето съвършенство, а Вася се опитваше да не изгори
нещо.
- Обикновено бих нарекъл глупачка девойката, дръзнала да се
приближи толкова до коня ми - каза глас зад нея. Огон вдигна рязко
глава и за малко не счупи носа на Вася. - Но вие имате подход към
животните, Василиса Петровна.
Кирил Артамонович се приближи към тях усмихнат. Хвана младия
жребец за преметнатото около шията въже.
- Тихо, диваче - извика.
Жребецът вдигна очи, но остана на място, треперейки.
- Рано сте излезли от къщи, господарю - отбеляза Вася, след като се
съвзе.
- Както и вие, Василиса Петровна.
От дъха им се вдигаха облаци пара - конюшнята беше смразяващо
студена.
- Има много неща за вършене - отвърна Вася. - Жените ще яздят, за да
ви посрещнат след успешния лов, ако денят е хубав. А тази нощ ще
празнуваме.
- Няма нужда да се извиняваш, девушка - ухили се той. - Мисля, че е
хубаво едно момиче да стане рано и да се интересува от добитъка на
един мъж. - Имаше трапчинка от едната страна на устата. - Няма да
кажа на баща ти, че съм те заварил тук.
Вася възвърна хладнокръвието си.
- Кажете му, ако желаете - отвърна тя.
- Харесва ми духът ти - усмихна се той.
Тя сви рамене.
- Сестра ти е по-красива от теб - добави той замислено. - След няколко
години ще бъде приятна съпруга - като малко цвете. Тя не е момиче, което да накара един мъж да се тревожи през нощта. Но ти...
Кирил се протегна към нея, придърпа я към себе си и прокара
изпитателно ръка по гърба й.
- Много си кокалеста - каза, - но аз харесвам силните момичета. Освен
това няма да умреш при раждане. - Той се отнасяше с нея