Выбрать главу

самоуверено, с очакването, че трябва да му се подчиняват. - Ще ти

хареса ли да ми родиш синове?

Той я целуна, преди тя да се осъзнае, докато все още беше смутена

от силата на ръцете му. Целувката беше като докосването му - уверена, с насладата на познавач. Вася го блъсна с не особено голям ефект. Той

повдигна брадичката й нагоре и заби пръсти в мекото място зад

челюстта й. Главата й се замая. Той миришеше на мускус, медовина и

коне. Ръката му, разперена върху гърба й, беше много голяма. Другата

му ръка се плъзна по рамото, гърдата и ханша й.

Онова, което откри, изглежда му хареса. Когато я пусна, гърдите му

се повдигаха и спускаха тежко, а ноздрите му бяха издути като на

жребец. Вася стоеше неподвижна и преглъщаше погнусата си. Вдигна

поглед към лицето му. За него съм като кобила, помисли си тя с внезапна

яснота. И ако кобилата не приеме хамута му, е, тогава той ще я обязди.

Усмивката на Кирил изчезна за момент. Тя не можеше да знае колко

от гордостта и презрението й беше забелязал. Очите му отново се

отклониха към устата й и формата на тялото й и тя разбра, че той е

видял и страха й. Краткото безпокойство изчезна от лицето му.

Протегна ръка към нея за втори път, но Вася беше по-бърза. Отблъсна

ръката му настрани и избяга от конюшнята, без да поглежда назад.

Когато стигна до кухнята, беше толкова бледа, че Дуня я накара да

седне до огъня и да пие горещо вино, докато на лицето й не се върна

малко цвят.

През целия този ден от земята се надигаше студена мъгла, която се

виеше около дърветата. Ловците успяха да убият плячка към обяд.

Вася, която с мрачна решителност работеше с лопата за хляб, чу

съвсем слабо писъка на умиращото животно. Звукът отговаряше на

настроението й.

Жените напуснаха къщата в часа на сивкавото пладне, съпровождани от мъже, повели натоварените с провизии коне.

Константин яхна коня си и тръгна заедно с тях. На есенната светлина

лицето му изглеждаше бледо и екзалтирано. Мъжете и жените го

наблюдаваха с благоговение и скрито възхищение. Вася, която

избягваше свещеника, остана с Ирина в задната част на кавалкадата, като скъсяваше дългите крачки на кобилата, за да може да върви редом

с понито на Ирина.

Мъглата пълзеше над земята. Жените се оплакваха от студа и

придърпваха наметалата по-близо около себе си.

Внезапно Миш се изправи на задните си крака. Дори кроткото

животно на Ирина се подплаши и детето нададе сподавен вик и стисна

юздата. Вася побърза да свали кобилата на четирите й крака и хвана

поводите на понито. Проследи с поглед ушите на Миш. Някакво

същество с бяла кожа стоеше между стволовете на две брези, фигурата

изглеждаше като на човек, очите му светеха. Косата му беше

сплетеният храсталак на гората. Не хвърляше сянка.

- Всичко е наред - успокои кобилата си Вася. - Този не яде коне, а само

глупави пътници.

Кобилата завъртя уши, но запристъпва колебливо напред.

- Леший, лесовик - прошепна Вася, докато яздеха покрай него.

Поклони се дълбоко чак от кръста. Беше пазителят на гората -

леший - който рядко се доближаваше толкова до хората.

- Искам да говоря с теб, Василиса Петровна. - Гласът на пазителя беше

шепотът на клоните призори.

- По-късно - отвърна тя, като овладя изненадата си.

- С кого говориш, Вася? - изписка до нея Ирина.

- С никого - отвърна Вася. - Говоря си сама.

Ирина замълча. Вася скрито въздъхна - Ирина идеше да каже на

майка си.

Откриха ловците малко по-нататък в гората да си почиват под едно

голямо дърво. Вече бяха окачили прасето - женско - за задните му

крака на един масивен клон. Кръвта от прерязаното гърло се стичаше в

едно ведро. В гората отекваха смях и хвалби.

С труд бяха убедили Серьожа, който се смяташе за доста пораснал, да язди с жените. Сега той скочи от понито си и се втурна да разгледа с

ококорени очи висящата свиня. Вася слезе от седлото и предаде

поводите на един слуга.

- Добър звяр убихме, нали, Василиса Петровна? - Гласът дойде откъм

лакътя й.

Тя се завъртя. Кръвта върху дланите на Кирил се беше спекла, но

блясъкът на момчешката му усмивка беше все така ослепителен.

- Месото ще е добре дошло - отвърна Вася.

- Ще запазя черния дроб за вас. - Погледът му беше изпълнен с

любопитство. - Ще ви е от полза малко да надебелеете.

- Много сте щедър.

Тя склони глава и се отдалечи като девица, която е твърде скромна, за да каже повече. Жените вадеха студена храна от натоварените