самоуверено, с очакването, че трябва да му се подчиняват. - Ще ти
хареса ли да ми родиш синове?
Той я целуна, преди тя да се осъзнае, докато все още беше смутена
от силата на ръцете му. Целувката беше като докосването му - уверена, с насладата на познавач. Вася го блъсна с не особено голям ефект. Той
повдигна брадичката й нагоре и заби пръсти в мекото място зад
челюстта й. Главата й се замая. Той миришеше на мускус, медовина и
коне. Ръката му, разперена върху гърба й, беше много голяма. Другата
му ръка се плъзна по рамото, гърдата и ханша й.
Онова, което откри, изглежда му хареса. Когато я пусна, гърдите му
се повдигаха и спускаха тежко, а ноздрите му бяха издути като на
жребец. Вася стоеше неподвижна и преглъщаше погнусата си. Вдигна
поглед към лицето му. За него съм като кобила, помисли си тя с внезапна
яснота. И ако кобилата не приеме хамута му, е, тогава той ще я обязди.
Усмивката на Кирил изчезна за момент. Тя не можеше да знае колко
от гордостта и презрението й беше забелязал. Очите му отново се
отклониха към устата й и формата на тялото й и тя разбра, че той е
видял и страха й. Краткото безпокойство изчезна от лицето му.
Протегна ръка към нея за втори път, но Вася беше по-бърза. Отблъсна
ръката му настрани и избяга от конюшнята, без да поглежда назад.
Когато стигна до кухнята, беше толкова бледа, че Дуня я накара да
седне до огъня и да пие горещо вино, докато на лицето й не се върна
малко цвят.
През целия този ден от земята се надигаше студена мъгла, която се
виеше около дърветата. Ловците успяха да убият плячка към обяд.
Вася, която с мрачна решителност работеше с лопата за хляб, чу
съвсем слабо писъка на умиращото животно. Звукът отговаряше на
настроението й.
Жените напуснаха къщата в часа на сивкавото пладне, съпровождани от мъже, повели натоварените с провизии коне.
Константин яхна коня си и тръгна заедно с тях. На есенната светлина
лицето му изглеждаше бледо и екзалтирано. Мъжете и жените го
наблюдаваха с благоговение и скрито възхищение. Вася, която
избягваше свещеника, остана с Ирина в задната част на кавалкадата, като скъсяваше дългите крачки на кобилата, за да може да върви редом
с понито на Ирина.
Мъглата пълзеше над земята. Жените се оплакваха от студа и
придърпваха наметалата по-близо около себе си.
Внезапно Миш се изправи на задните си крака. Дори кроткото
животно на Ирина се подплаши и детето нададе сподавен вик и стисна
юздата. Вася побърза да свали кобилата на четирите й крака и хвана
поводите на понито. Проследи с поглед ушите на Миш. Някакво
същество с бяла кожа стоеше между стволовете на две брези, фигурата
изглеждаше като на човек, очите му светеха. Косата му беше
сплетеният храсталак на гората. Не хвърляше сянка.
- Всичко е наред - успокои кобилата си Вася. - Този не яде коне, а само
глупави пътници.
Кобилата завъртя уши, но запристъпва колебливо напред.
- Леший, лесовик - прошепна Вася, докато яздеха покрай него.
Поклони се дълбоко чак от кръста. Беше пазителят на гората -
леший - който рядко се доближаваше толкова до хората.
- Искам да говоря с теб, Василиса Петровна. - Гласът на пазителя беше
шепотът на клоните призори.
- По-късно - отвърна тя, като овладя изненадата си.
- С кого говориш, Вася? - изписка до нея Ирина.
- С никого - отвърна Вася. - Говоря си сама.
Ирина замълча. Вася скрито въздъхна - Ирина идеше да каже на
майка си.
Откриха ловците малко по-нататък в гората да си почиват под едно
голямо дърво. Вече бяха окачили прасето - женско - за задните му
крака на един масивен клон. Кръвта от прерязаното гърло се стичаше в
едно ведро. В гората отекваха смях и хвалби.
С труд бяха убедили Серьожа, който се смяташе за доста пораснал, да язди с жените. Сега той скочи от понито си и се втурна да разгледа с
ококорени очи висящата свиня. Вася слезе от седлото и предаде
поводите на един слуга.
- Добър звяр убихме, нали, Василиса Петровна? - Гласът дойде откъм
лакътя й.
Тя се завъртя. Кръвта върху дланите на Кирил се беше спекла, но
блясъкът на момчешката му усмивка беше все така ослепителен.
- Месото ще е добре дошло - отвърна Вася.
- Ще запазя черния дроб за вас. - Погледът му беше изпълнен с
любопитство. - Ще ви е от полза малко да надебелеете.
- Много сте щедър.
Тя склони глава и се отдалечи като девица, която е твърде скромна, за да каже повече. Жените вадеха студена храна от натоварените