вързопи. Вася предпазливо се приближаваше все повече и повече до
брезовата горичка, след това се промъкна между дърветата и изчезна.
Тя не видя как Кирил се подсмихна и я последва.
***
Лешиите бяха опасни. Когато пожелаеха, можеха да карат пътниците
да се въртят в кръг до припадък. Понякога - не често -
пътниците проявяваха достатъчно съобразителност, за да облекат
дрехите си наопаки като защита, но в повечето случаи загиваха.
Вася го откри насред брезова горичка. Лешият погледна надолу към
нея с блестящите си очи.
- Какви са новините? - попита Вася.
Чу се стържещ звук на неудоволствие.
- Твоите хора идват тук и вдигат врява, за да плашат горите ми и
убиват моите създания. Някога народът ми искаше позволение.
- Отново искаме позволението ти - побърза да отвърне Вася.
Имаха си достатъчно неприятности и без да разгневяват пазителя на
гората. Тя развърза украсения си накит за глава и го сложи в ръката му.
Той го повъртя в дългите си, разклонени пръсти.
- Прости ни - примоли му се Вася. - И... не ме забравяй.
- И аз ще поискам същото - отвърна успокоеният горски пазител. - Ние
вехнем, Василиса Петровна. Дори аз, който съм гледал как тези
дървета растат от фиданки. Твоите хора са неуверени и така чортите
губят силите си. Ако Мечокът дойде сега, сте незащитени. Ще дойде
време за разплата. Пази се от мъртвите.
- Какво означава това „пази се от мъртвите“?
Лешият сведе побелялата си глава.
- Има три знамения, а мъртвите са четвъртото - обясни той.
След това изчезна и всичко, което тя можеше да чуе, бяха
птиците, запели в шумолящата гора.
- Стига толкова - промърмори Вася, без наистина да очаква отговор. -
Защо никой от вас не може да говори направо? От какво се
страхувате?
Кирил Артамонович се появи между дърветата.
Вася усети как кожата по гърба й настръхна.
- Изгубихте ли се, господарю?
- Не повече от вас, Василиса Петровна - изсумтя той. - Никога не съм
виждал момиче да се движи с такава лекота в гората. Но не трябва да
вървите из нея беззащитна. - Тя не отвърна. - Повървете с мен -
продължи той.
Нямаше как да му откаже. Вървяха един до друг по влажната и
дебела глинеста почва, докато около тях се носеха падащите листа.
- Земите ми ще ви харесат, Василиса Петровна - увери я Кирил. -
Конете препускат през поля, ширнали се докъдето стига поглед, а
търговците ни носят бижута от Владимир, града на Божията майка.
В този момент една картина завладя съзнанието на Вася - видя не
хубавата къща на господаря, а самата себе си върху галопиращ кон в
необятна земя, неограничавана от гората. Спря за момент и застина, замечтана. Кирил повдигна и приглади дългата й плитка на мястото, където лежеше върху гърдите й. Стресната, Вася дойде на себе си и я
издърпа от ръката му. Той улови косата й и стисна юмрук около нея, усмихна се и я придърпа по-близо.
- Стига, не го правете. - Тя отстъпи, но той я последва, увил плитката й
около ръката си.
- Ще те науча да ме искаш. - Устата му потърси нейната.
Пронизващ писък разцепи тишината на следобеда.
Кирил я пусна. Между дърветата се мярна кафяв силует и Вася се
затича, като проклинаше полите си. Но въпреки че й пречеха, тя пак
беше no-чевръста от едрия мъж зад нея. Стрелна се покрай един храст
бодлива зеленика и в ужас се закова на място. Серьожа се беше
прилепил към врата на Миш, а кафявата кобила подскачаше и се
въртеше като младо жребче. Около обезумелите й очи се беше появил
бял пръстен.
Вася не можеше да разбере какво се случва - момчето и преди беше
яздило кобилата, а и Миш беше много разумна. Но сега тя подскачаше, сякаш върху гърба й бяха седнали трима дяволи. Ирина се беше
притиснала към едно дърво в края на поляната, вдигнала и двете си
ръце към устата.
- Казах му! - ридаеше тя. - Казах му, че е непослушен, но той отвърна, че е пораснал и може да прави каквото си поиска. Искаше да язди
конете. Не ме слушаше.
Заобиколената с елши поляна беше изпълнена със сенки, твърде
големи за обедната светлина. Една от тях сякаш се наклони напред. За
секунда Вася можеше да се закълне, че вижда налудничава усмивка и
едно-единствено премигващо око.
- Миш, мирно - каза й.
Кобилата се закова на място, наострила уши. За миг настъпи
тишина.
- Серьожа - започна Вася, - сега...