Кирил се появи шумно от храсталака. В съшия момент сенките
сякаш скочиха от три места едновременно. Кобилата отново изгуби
самообладание, започна да се върти и скача. Дългите й крака изравяха
горската пътека и за малко не събори ездача си, докато препускаше
бясно между стволовете на дърветата. Серьожа изпищя, но беше все
още на седлото, вкопчен във врата на коня.
Някой някъде се смееше.
Вася се затича към останалите коне и сграбчи ножа на колана си.
Кирил беше зад нея, но тя беше по-бърза. Профуча покрай удивения
си баща и стигна първа до Огон.
- Какво правиш? - изкрещя Кирил.
Вася не отговори. Жребецът беше вързан, но тя преряза въжето с
един удар и се озова със скок върху голия му гръб, омотала пръсти в
червената му грива.
Конят се втурна в преследване. Кирил остана с отворена уста. Вася
се наведе напред и улови ритъма на жребеца, сключила крака около
тялото му. Искаше й се да беше имала време да разплете полите на
фустата си. Понесоха се през дърветата като гръмотевична буря. Вася
се наведе ниско над врата на коня. На пътя им се изпречи паднал
дънер. Вася си пое дълбоко дъх. Огон прескочи преградата с
увереността на елен.
Излязоха от гората и се озоваха в едно кално поле на по-малко от
десет конски дължини зад беглеца. Като по чудо Серьожа все още се
притискаше към врата на Миш. Нямаше голям избор - едно падане при
тази скорост щеше да е фатално. Пътят беше коварен заради стотиците
полускрити пънове. Огон неотклонно скъсяваше разстоянието - беше
много по-бърз, а и кобилата препускаше в панически зигзаг, като
завиваше в опит да хвърли детето от гърба си. Вася изкрещя на Миш
да спре, но кобилата не я чу или пък не й обърна внимание. Вася
извика окуражително на Серьожа, но вятърът отнесе думите й.
Двамата с Огон бавно скъсяваха разстоянието. От устата на конете
хвърчеше пяна. Приближаваха се до един ров в далечния край на
нивата, изкопан, за да отвежда дъждовната вода от ечемика. Дори и
Миш да можеше да го прескочи, Серьожа никога нямаше да се
задържи на гърба й. Вася извика на Огон. Поредица от мощни скокове
го изравниха с беглеца. Ровът се приближаваше бързо. Вася протегна
едната си ръка към племенника си.
- Пусни се, пусни се! - изкрещя тя и го сграбчи за ризата.
Серьожа успя да й хвърли един паникьосан поглед, след това
Вася го издърпа и го метна с ничком върху червеникавите плешки на
Огон. Във всеки от юмруците си момчето стискаше шепа косми от
черната грива. Едновременно с това Вася премести тежестта си и
пришпори жребеца да завие преди задаващия се ръб на рова.
Животното някак успя да се справи, като стегна задните си части и
скочи настрани така, че да се извърти успоредно на рова. Започна да се
пързаля и спря с приплъзване няколко крачки по-нататък, целият
треперещ. Миш нямаше такъв късмет - в паниката си тя попадна в
рова и сега лежеше на дъното му и се мяташе.
Вася слезе от гърба на Огон и се олюля, когато краката й опитаха да
поддадат под тялото. Свали хлипащия си племенник и го огледа
набързо. Носът и устната му бяха разкървавени от твърдото като
желязо рамо на жребеца.
- Серьожа - каза тя. - Сергей Николаевич. Нищо ти няма. Млъкни.
Племенникът й едновременно хлипаше, трепереше и се смееше.
Вася го зашлеви през окървавеното лице. Той трепна и млъкна и тя го
прегърна. Зад тях се разнесе звукът на едва удържан на място кон.
- Огон - рече Вася. Жребецът беше зад гърба й, опръскан с пяна. -
Остани тук.
Конят помръдна с ухо в знак на съгласие. Вася пусна племенника си
да се прибира и се заспуска към дъното на рова, като ту
тичаше, ту се плъзгаше. Миш лежеше в трийсет сантиметра вода, но
Вася не обърна внимание на това. Коленичи до набраздената й от пяна
глава. Като по чудо краката на кобилата не бяха счупени.
- Ти си добре - прошепна Вася. - Добре си.
Настрои дишането си така, че да съвпадне с това на кобилата - пое
си дъх веднъж, после пак. Внезапно Миш легна кротко под горещата й
ръка.
Кобилата се съвзе и тромаво, като малко жребче, се изправи на
разперените си крака. Вася, затреперила със закъснение, обви ръце
около шията на коня.
- Глупаче - прошепна тя. - Какво те прихвана?
Видях сянка, отвърна кобилата. И тя имаше зъби. Нямаше време да й каже
нищо повече. От горната част на рова се разнесе глъчка от гласове.