Малка лавина от камъни извести за появата на Кирил Артамонович.
Миш се подплаши. Кирил гледаше втренчено.
Лицето на Вася гореше.
- Кобилата се подплаши - побърза да обясни момичето и хвана
оглавника на Миш. - Миришете на кръв, Кирил Артамонович, по-добре да останете там горе.
Кирил нямаше намерение да се спусне до калта и водата долу, но
въпреки това думите на Вася не го успокоиха:
- Ти открадна коня ми.
Вася прояви благоразумието да си придаде засрамен вид.
- Кой те научи да яздиш така?
Вася преглътна, докато преценяваше ужасеното му изражение.
- Баща ми - отвърна.
Годеникът й изглеждаше шокиран, но като че ли му стана приятно.
Вася се изкатери от рова. Кобилата я последва, хрисима като коте.
Момичето спря на ръба. Кирил я изгледа втренчено.
- Може би ще мога да яздя всичките ви коне, когато се оженим -
невинно предложи Вася.
Кирил не отговори.
Вася сви рамене - и едва тогава осъзна колко е изморена. Краката й
бяха немощни като тръстикови стъбла, а лявото й рамо - на ръката, която беше използвала, за да издърпа Серьожа върху гърба на Огон - я
болеше.
Група ездачи препускаше през неравното поле. Водеше ги Пьотър
върху уверения Метел. Братята на Вася яздеха непосредствено след
него. Коля пръв слезе от коня си - скочи и се затича към сина си, който
все още плачеше.
- Серьожа, добре ли си? - попита. - Синок, какво се случи? Серьожа!
Детето не отговори. Коля се обърна към Вася:
- Какво се случи?
Вася не знаеше какво да каже. Смотолеви нещо. Баща й и Альоша
слязоха от конете веднага след Коля. Настойчивият поглед на Пьотър
се местеше между нея, Серьожа, Огон и Миш.
- Добре ли си, Вася? - попита той.
- Да - успя да отвърне Вася.
Поруменя. Всичките им съседи - все мъже - прииждаха в галоп.
Зяпаха я. Вася се сепна, като осъзна, че главата й е непокрита, полите
й са разкъсани, а лицето - мръсно. Баща й пристъпи напред, за да
прошепне нещо на Коля, който държеше плачещия си син.
Вася беше оставила наметалото си да падне по време на лудото
препускане. Сега Альоша слезе от коня и я покри със своето наметало.
- Хайде, глупаче - подкани я той, докато тя с благодарност закопчаваше
дрехата. - По-добре да те махнем от погледите им.
Вася си спомни за гордостта си и упорито повдигна брадичка.
- Не се срамувам. Беше по-добре да сторя нещо, отколкото да видя
Серьожа мъртъв, с пукнат череп.
Пьотър я чу.
- Върви с брат си - изръмжа той и неочаквано се завъртя към нея. -
Веднага, Вася.
Вася погледна втренчено баща си и след това, без да каже и дума, остави Альоша да я вдигне на седлото. Сред съседите им
се разнесе нарастващо мърморене. Те всички я зяпаха с жадни
погледи. Вася стисна юмруци и отказа да сведе очи.
Но съседите им нямаха много време да я зяпат. Альоша се метна зад
нея, пришпори животното и препусна в галоп.
- Ти срамуваш ли се, Льошка? - попита Вася с глас, натежал от
презрение. - Сега в избата ли ще ме заключиш? По-добре беше
племенникът ни да умре, отколкото аз да донеса срам на
семейството, така ли?
- Не се дръж като идиот - кратко отвърна Альоша. - Това ще се забрави
по-бързо, ако нямат възможност да зяпат разкъсаната ти рокля.
Вася не каза нищо.
Брат й добави по-меко:
- Ще те отведа при Дуня. Изглеждаше готова да припаднеш, така както
си стоеше.
- Не мога да го отрека - смекчи се гласът й.
Альоша се поколеба:
- Васочка, какво направи? Знаех, че можеш да яздиш, но... по този
начин? Върху тоя луд червен жребец?
- Конете ме научиха - отвърна Вася след кратка пауза. - Яздех ги, когато излизаха на паша.
Тя не му каза повече подробности. Брат й мълча дълго време.
- Щяхме да върнем племенника си мъртъв или с изпочупени кости, ако
ти не го беше спасила - бавно призна той. - Знам го и съм благодарен
за това. Сигурно и татко също.
- Благодаря ти - прошепна Вася
- Но - добави той с лека ирония - се страхувам, че ще трябва да
живееш в някоя колиба в гората, ако не искаш да станеш монахиня
или да се омъжиш за фермер. Войнственото ти поведение доста
смути нашия съсед. Кирил се почувства унижен, когато му взе коня.
Вася се засмя, но в смеха й имаше твърда нотка.
- Това ме радва - каза. - Така няма да ми се наложи да избягам преди
сватбата. Бих предпочела да се омъжа за селянин вместо за този
Кирил Артамонович. Но татко е ядосан.