пресякоха изцапаната с кръв гнила шума и се отправиха към селото, без да изрекат и дума.
Един ден по-късно, когато Родион почука на вратата на Константин, свещеникът оглеждаше боите си на светлината на свещите.
Остатъците и капките смесена боя се бяха превърнали в плесен заради
влагата. Отвън беше ден, но прозорците на свещеника бяха малки, а
силният дъжд спираше слънцето. Стаята би била тъмна, ако не бяха
свещите. Твърде много свещи, помисли си Родион. Ужасно прахосничество.
- Благословете ме, отче - каза той на глас.
- Бог да е с теб - отвърна Константин.
Стаята беше студена, свещеникът беше наметнал раменете си с
одеяло. Не предложи завивка на Родион.
- Пьотър Владимирович и синовете му отидоха на лов - продължи
новодошлият. - Но не казват нищо за плячката си. Не сте ли чули да
споменават нещо?
- Не, не съм.
Валеше като из ведро.
- Не мога да си представя за какво са им копията за глигани, след като
не вземат кучетата - намръщи се Родион. - А и времето е
отвратително за езда.
Константин не отвърна.
- Е, дано Бог им помогне да постигнат успех, какъвто и да е той -
упорстваше гостът. - Трябва да замина след два дни и не ми се иска
да срещна онова, което е причината за изражението в очите на
Пьотър Владимирович.
- Ще се моля пътят ви да е безопасен - отсече Константин.
- Бог да ви пази - отвърна Родион, без да обръща внимание на опита да
го отпратят. - Знам, че не обичате да прекъсват размишленията ви. Но
искам да ви помоля за съвет, братко.
- Питайте.
- Пьотър Владимирович желае дъщеря му да даде обет. Поиска от мен
с думи и пари да отида в Москва, във „Възнесение“, и да ги подготвя
за нейното пристигане. Възнамерява да я изпроводи заедно със
стоките от данъка веднага щом има достатъчно сняг за шейните.
- Това е благочестиво задължение, братко - отбеляза Константин, но
вдигна поглед от боите си. - За какво ви е нужен съвет?
- Тя не е момиче, подходящо за манастир. И слепец може да види.
Константин стисна челюсти и Родион с изненада видя, че лицето на
свещеника е пламнало от гняв.
- Василиса Петровна не може да се омъжи - каза Константин. - Очаква
я само греховност. По-добре да се оттегли. Ще се моли за душата на
баща си. Пьотър Владимирович е възрастен, ще е доволен от
молитвите й, когато се яви пред Бог.
Звучеше много хубаво. Въпреки това Родион изпитваше угризения.
Втората дъщеря на Пьотър му напомняше за брат Александър. Макар
че Саша беше монах, никога не се задържаше твърде
дълго в лаврата. Яздеше надлъж и нашир по цялата Рус върху своя
боен кон, като му се налагаше да използва ту хитрост, ту чара си, ту да
се бие. На гърба си носеше меч и беше съветник на князете. Но такъв
живот не беше възможен за жена, която иде става монахиня.
- Е, иде го направя - неохотно каза Родион. - Пьотър Владимирович
беше мой домакин и мога да сторя поне това. Но, братко, би ми се
искало да се опиташ да промениш решението му. Сигурно някой
може да бъде убеден да се ожени за Василиса Петровна. Не мисля, че
тя иде изкара дълго в манастир. Дивите птици умират в клетки.
- И какво от това? - сопна се Константин. - Благословени са онези, които остават само за малко в това блато от порочност, преди да се
оправят към Бога. Само се надявам душата й да е подготвена, когато
дойде време за срещата. А сега, братко, бих искал да се моля.
Без да каже и дума, Родион се прекръсти и се измъкна през вратата, премигвайки под слабата дневна светлина. Е, съжалявам да момичето, каза
си той и после неспокойно си помисли. Колко гъсти бяха сенките в тази стая.
Пьотър и Коля отведоха своите хора на лов не веднъж, а няколко
пъти преди падането на снега. Дъждът не спираше, макар че
постепенно ставаше все по-студен и силите им изневеряваха в дългите
влажни дни. Но колкото и да опитваха, те не намериха нито следа от
съществото, разкъсало елена на парчета. Мъжете започнаха да
мърморят, а накрая и да протестират. Умората взе да надделява над
лоялността и никой не съжаляваше, когато студът сложи край на лова.
Но тогава изчезна първото куче.
Едра и плодовита кучка, която безстрашно се изправяше срещу
глиганите - откриха я обезглавена и окървавена в снега край оградата.
Единствените следи до замръзналото й тяло бяха отпечатъците от
собствените й лапи.