Хората започнаха да ходят в гората по двойки, със затъкнати в
коланите брадви.
Но после изчезна едно пони, завързано за шейна, превозваща дърва
за горене. Синът на собственика му, който се връщал с наръч дърва, видял празните следи и голяма алена ивица, опръскала калната земя.
Захвърлил цепениците и дори брадвата си и побягнал към дома.
В селото се настани страхът - упорит, мърморещ страх, лепкав като
паяжините.
***19***
КОШМАРИ
Ноември дойде с фучене, почернели листа и сив сняг. Една сутрин, която приличаше на мръсно стъкло, отец Константин стоеше до
прозореца и очертаваше с четката си стройния преден крак на белия
жребец на свети Георги. Беше погълнат от работата и всичко беше
тихо. Но тишината някак бе наострила слух. Константин установи, че
се ослушва напрегнато. Господи, няма ли да ми проговориш?
Когато някой тихо почука на вратата, ръката на Константин трепна и
за малко не размаза боята.
- Влез - изръмжа той и захвърли четката настрани.
Разбира се, щеше да е Ана Ивановна с печено мляко4 и онзи
изпълнен с благоговение досаден поглед.
Но не беше Ана Ивановна.
- Благословете ме, отче - каза Агафя, слугинята.
Константин направи кръстен знак:
- Бог да е с теб.
Но той беше ядосан.
- Не се сърдете, батюшка - прошепна момичето, като кършеше
загрубелите си от работа ръце. - Ако може да ми отделите само малко
време.
Свещеникът стисна устни. Пред него свети Георги беше възседнал
света върху дъбовата дъска за рисуване. Конят му имаше
само mpu крака. Четвъртият, който още не беше нарисуван, щеше да
бъде вдигнат в елегантна извивка, за да стъпче главата на змея.
- Какво искаш да ми кажеш? - Константин се опита гласът му да
прозвучи любезно.
Не успя съвсем - момичето пребледня и се сви. Но не си тръгна.
- Бяхме истински християни, батюшка - със заекване каза тя. -
Приемаме причастие и почитаме иконите. Но никога не ни е било
толкова трудно. Летният дъжд удави градините ни - ще започнем да
гладуваме преди края на сезона. - Тя спря за момент и облиза устните
си. - Чудех се - не ми остана нищо друго, освен да се чудя - дали не
сме обидили древните? Може би Чернобог, който обича кръв? Баба
ми винаги казваше, че ще е истинско бедствие, ако той някога се
обърне срещу нас. А сега се страхувам и за сина си.
Тя го погледна с безмълвна молба.
- По-добре да се страхуваш - изръмжа Константин. Пръстите го
сърбяха да вземе четката, мъчеше се да запази търпение. - Това
показва истинското ти покаяние. Това е времето на изпитания, когато
Бог ще познае верните си слуги. Трябва да продължаваш да вярваш и
скоро ще видиш царствата Му такива, каквито не можеш и да си
представиш. Нещата, за които говориш, са лъжливи - илюзии, които
изкушават лековерните. Придържайте се към истината и всичко ще
бъде наред.
Той се извърна настрани и протегна ръка към боите си. Но гласът й
се разнесе пак:
- Но аз нямам нужда от царство, батюшка, а само от достатъчно храна, за да изхраня сина си през зимата. Марина Ивановна спазваше
старите обичаи и нашите деца никога не гладуваха.
Лицето на Константин придоби изражение, което доста
наподобяваше това на размахващия копие светец пред него. Агафя се
спъна на прага на вратата.
- И сега Господ ще получи своята разплата - изсъска той. Гласът му се
носеше като черна вода, покрита с ледена кора. - Да не мислиш, че
само защото тя се е забавила с две или десет години,
Господ не е разгневен от такова богохулство? Воденичното колело
мели бавно.
Агафя потрепери като птица, хваната в мрежа.
- Моля ви - прошепна тя, сграбчи ръката му и целуна изцапаните му
пръсти, - тогава ще се помолите ли за нашето опрощение? Не заради
мен, а заради сина ми.
- Доколкото мога - по-меко отвърна той и сложи ръка върху склонената
й глава. - Но първо ти самата трябва да се помолиш.
- Да... да, батюшка - увери го тя и вдигна поглед с лице, изпълнено с
благодарност.
Когато най-сетне бързо излезе навън в сивия следобед и вратата се
затвори след нея, сенките на стената сякаш се протегнаха като
събуждащи се котки.
- Добра работа. - Гласът отекна в костите на Константин. Свещеникът
замръзна и всеки нерв в тялото му пламна от възбуда. - Преди всичко те
трябва да се страхуват от тен, да да могат да бъдат спасени.