светци и ангели.
- Но аз видях...
- Нищо не сте видели! - Константин сложи ръка върху бузата й.
Тя трепереше като подплашен кон. Гласът му стана по-тих, хипнотичен. Пръстът му докосна устните й:
- Нищо не сте видели, Ана Ивановна.
Тя вдигна треперещата си ръка и стисна неговата:
- Няма да виждам нищо, ако така ми кажете, батюшка. - Тя се изчерви
като момиче.
Косата й беше потъмняла от пот.
- Тогава не виждайте нищо - отвърна Константин и издърпа ръката си.
- Виждам вас - каза тя почти шепнешком. - Понякога вие сте всичко,
което виждам. В това ужасно място, сред студа, чудовищата и
гладуването. За мен вие сте светлината. - Тя отново хвана ръката му и
се подпря на лакът, очите й плуваха в сълзи. - Моля ви, батюшка, искам само да съм близо до вас.
- Вие сте луда - отвърна той.
Отблъсна ръцете й и се отдръпна.
Тя беше отпусната и стара, разяждана от страх и опропастени
надежди.
- Вие сте омъжена. Аз съм се отдал на Бог.
- Не става дума за това! - отчаяно изплака тя. - Никога не е ставало
дума за това. Искам да ме видите. - Тя преглътна и се запъна. - Да ме
видите. Виждате доведената ми дъщеря.
Наблюдаваше я. Както аз ви наблюдавах... както ви наблюдавам. Защо
не виждате мен? Защо не и мен?
Гласът й се извиси до вопъл.
- Замълчете. - Той сложи ръка на вратата. - Виждам ви. Но, Ана
Ивановна, има малко за гледане.
Вратата беше тежка. Когато я затвори, дървената плоскост заглуши
звука от плача й.
Онзи ден хората останаха близо до печките си, докато валеше слаб
сняг. Но Вася се измъкна, за да види конете.
Той идва, каза Миш, докато въртеше ужасено очи.
Вася отиде при баща си.
- Трябва да вкараме конете зад оградата - настоя тя. - Тази нощ, преди
здрачаване.
- Защо си тук да си ни в тежест, Вася? - сопна се Пьотър. Снегът
валеше бързо и се задържаше върху шапките и раменете им. -
Трябваше да си заминала. Да си заминала отдавна и да си в
безопасност. Но ти уплаши кандидата си и сега си тук, а е зима.
Вася не отговори. Всъщност не можа, защото внезапно и съвсем
ясно видя, че баща й е уплашен. Никога не го беше виждала уплашен.
Искаше й се да се скрие в печката като малко дете.
- Прости ми, татко - каза, след като се овладя. - Тази зима ще отмине, както и всички други преди нея. Но аз мисля, че сега, през нощта, трябва да вкараме конете вътре.
Пьотър си пое дълбоко дъх.
- Права си, дъще - отвърна. - Права си. Ела, ще ти помогна.
Конете се поуспокоиха, когато портата се затвори зад тях.
Вася отведе Миш и Метел в конюшнята, докато по-малко ценните коне
останаха да обикалят в предния двор. Малкият вазила сложи ръката си
в нейните:
- Не ни оставяй, Вася.
- Ще отида да си взема вечерята - каза Вася. - Дуня ме вика. Но ще се
върна.
Тя си изяде супата, сгушена в задната част на тясното отделение на
Миш, и даде на кобилата да изяде хляба й. След това се уви в един
конски чул и се зае да брои сенките по стената на конюшнята.
Вазилата седна до нея.
- Не си тръгвай, Вася - примоли й се. - Като си тук, си спомням за
силата си и знам, че не се страхувам.
И така Вася остана, трепереща въпреки сламата и конския чул.
Нощта беше много студена. Имаше чувството, че никога няма да
заспи.
Но трябва да е задрямала, защото след като луната залезе, се събуди
измръзнала. Конюшнята беше тъмна. Дори и с котешкото си зрение
Вася едва различи Миш пред себе си. За момент всичко бе тихо. После
отвън се чу тих кикот. Миш изпръхтя, отстъпи назад и отметна глава.
Около окото й се появи белият пръстен.
Вася тихо се изправи и остави чула да падне. Студеният въздух впи
кучешките си зъби в плътта й. Тя се промъкна до вратата на
конюшнята. Нямаше луна, плътни облаци затулваха звездите. Снегът
продължаваше да трупа.
По снежната покривка, тих като снежинките, се промъкваше мъж.
Притичваше от сянка на сянка. При всяко издишване от устата му
излизаше дълбок, гърлен смях. Вася се промъкна по-близо. Не можеше
да види лицето му, а само дрипавите му дрехи и гъстата, рошава и
остра като четина коса.
Онзи се приближи до къщата и вдигна длан на вратата. Вася извика
силно, когато мъжът се вмъкна в кухнята. Нямаше звук от докосването
на плът до дървото - просто премина през вратата като дим.
Вася се втурна през двора. Всичко блестеше от новия сняг.