- Почакай - прошепна в ухото му.
Конят се завъртя и щракна със зъби, но тя се притисна близо до него
и той не можа да я достигне. Момичето продължи да му говори с тих
глас:
- Пази си силите.
Жребиите се подчиняват на кобилите. Метел сведе глава.
- Трябва да си силен и спокоен, когато той дойде - напомни му Вася.
- Брат ти - каза Миш.
Вася се обърна и видя Альоша да тича гологлав към нея през
портата на оградата.
Миг по-късно Вася сложи ръка върху плешките на Миш и след това
се озова върху гърба на коня. Кобилата препусна в галоп през полето, като вдигаше във въздуха замръзналия пласт от лед най-отгоре. Пред
нея се изправи солидната ограда на пасбището, но Миш премина
преградата и продължи да препуска.
Вася пресрещна Альоша точно пред оградата.
- Идвам заради Дуня - обясни Альоша. - Тя не се събужда. Повтаря
името ти.
- Хайде - отвърна Вася и Альоша скочи зад нея.
***
В кухнята беше горещо. Фурната бумтеше, зейнала като отворена
паст. Дуня лежеше върху печката с отворени и невиждащи очи. Беше
неподвижна, като се изключат потрепващите й ръце. От време на
време си промърморваше нещо. Крехката й кожа беше толкова
опъната върху костите, че на Вася й се стори, че може да види как
кръвта се отдръпва. Момичето бързо се покатери върху печката.
- Дуня - повика я. - Дуня, събуди се. Аз съм, Вася.
Отворените очи премигнаха веднъж, но това беше всичко.
За момент Вася почувства паника, след което я овладя. Ирина и Ана
коленичиха една до друга пред иконата в ъгъла и започнаха да се
молят. По лицето на Ирина се стичаха сълзи - не беше красива, когато
плаче.
- Гореща вода - сопна се Вася и се обърна. - За бога, Ирина, молитвите
няма да я стоплят. Направи супа.
Ана й хвърли отровен поглед, но Ирина изненадващо бързо се
изправи на крака и напълни една тенджера.
През целия ден Вася седя до Дуня, прегърбена върху печката. Тя
струпа одеяла около съсухреното тяло на бавачката и се опита да сипе
бульон в гърлото й. Но течността се стичаше от устата й и Дуня не се
събуди. През целия този дълъг ден облаците бавно се отдалечаваха и
дневната светлина помръкваше.
Късно следобед Дуня си пое дъх така, сякаш имаше намерение да
погълне целия свят, и хвана ръцете на Вася. Момичето се дръпна
изненадано назад. Силата на хватката на старата й бавачка я удиви.
- Дуня - повика я тя.
Очите на възрастната жена блуждаеха.
- Не знаех - прошепна тя. - Не го видях.
- Ще се оправиш - увери я Вася.
- Той има едно око. Не, има сини очи. Те са еднакви. Те са братя. Вася,
запомни... - И после ръката й се отпусна и тя остана да лежи
неподвижно, като си мърмореше под носа.
Вася сипа с лъжица още топли напитки в гърлото на Дуня. Ирина
подклаждаше огъня. Но пулсът на старицата ставаше все по-слаб с
намаляването на дневната светлина. Тя спря да мърмори и остана да
лежи с отворени очи.
- Още не - обърна се тя към празния ъгъл, а понякога плачеше, тогава
повтаряше. - Моля те, моля те.
Немощният ден проблесна и върху къщата и селото се спусна
тишина. Альоша излезе навън за дърва за горене. Ирина отиде да се
погрижи за раздразнителната си майка.
Гласът на Константин наруши тишината и почти стресна Вася:
- Жива ли е?
Сенките лежаха върху му като плетена мантия.
- Да - отвърна Вася.
- Ще се моля за нея - рече той.
- Няма нужда - отсече Вася, която беше твърде уморена и изплашена, за да се държи любезно. - Тя няма да умре.
Константин се приближи:
- Мога да облекча болката й.
- Не - повтори Вася на ръба на сълзите. - Тя няма да умре. Моля ви да
си вървите, ако обичате Бог.
- Тя умира, Василиса Петровна. Мястото ми е тук.
- Не умира! - Гласът на Вася се изтръгна мъчително от гърлото й. - Тя
не умира. Аз ще я спася.
- Тя ще умре, преди да дойде утрото.
- Искате хората ми да ви обичат, затова ги карате да се страхуват. -
Вася беше пребледняла от ярост. - Няма да позволя Дуня да се
страхува. Махайте се!
Константин отвори уста, после я затвори. Обърна се рязко и напусна
кухнята.
Вася забрави за него на мига. Дуня не се беше събудила.
Продължаваше да лежи неподвижно, несигурната ръка на Вася едва
успяваше да долови пулса й.
Падна нощ. Альоша и Ирина се върнаха. За кратко кухнята се
изпълни с тихо оживление, докато се сервираше вечерята. Вася не