сняг. Но тримата върху печката не му обръщаха внимание. Дуня
слушаше с широко отворени очи, вперила поглед в нещо, което дори и
Вася не можеше да види.
Но някъде има такава земя, където раснат жълти
цветя.
Където слънцето сутрин изгрява и каменния бряг там
осветява, пяната летяща позлатява.
И всичко трябва там да свърши, и всичко...
Альоша беше прекъснат внезапно. Вятърът блъсна вратата на
кухнята, отвори я и с вой нахлу в стаята. Ирина нададе лек писък. С
вятъра влезе и фигура с черно наметало, макар че никой друг, освен
Вася, не я видя. фигурата я изгледа продължително, после протегна
ръка и сложи дългите си пръсти върху гърлото на Дуня.
Старицата се усмихна.
- Вече не се страхувам - каза тя.
В следващия миг се появи сянката. Тя се стовари между фигурата с
черно наметало и Дуня, както брадва сцепва дърво.
- О, братко - каза гласът сянка. - Толкова ли си непредпазлив?
Сянката се усмихна с голяма, черна, зейнала усмивка и сякаш се
протегна и сграбчи Дуня с две огромни ръце. Умиротворението върху
лицето на Дуня се превърна в ужас. Очите й изпъкнаха, сякаш щяха да
изскочат, и лицето й стана аленочервено. Вася застана на колене, уплашена и объркана, и тялото й се разтърси от ридания.
- Какво правиш? - изкрещя тя. - Не... пусни я!
Вятърът отново нахлу с рев в стаята - първо беше зимният вятър, а
после влажният, изпълнен с пращене вятър, появяваш се преди лятна
буря.
Но вятърът утихна също толкова бързо, колкото беше и започнал, и
отнесе със себе си сянката и мъжа с черното наметало.
- Вася - наруши тишината Альоша. - Вася.
Пьотър и Константин нахлуха в стаята, следвани по петите от
останалите мъже в домакинството. Пьотър беше поруменял от студа.
Той не си беше лягал след случката в стаята на свещеника, а накара
хората си да патрулират в спящото село. Всички бяха чули вика на
Вася.
Тя погледна надолу към Дуня. Дуня беше мъртва. Лицето й беше
покрито с кръв и в ъгълчетата на устата й бе избила малко пяна. Очите
й бяха изпъкнали и тъмното на зениците плуваше в кръв.
- Тя умря уплашена - много тихо промълви Вася, докато трепереше. -
Умря уплашена.
- Хайде, Васочка - каза Альоша. - Слез долу.
Той се беше опитал да затвори очите на Дуня, но те бяха твърде
изпъкнали. Последното нещо, което Вася видя, преди да слезе от
печката, беше изражението на ужас върху мъртвото лице на Дуня.
***21 ***
КОРАВОСЪРДЕЧНОТО ДЕТЕ
Положиxa Дуня в банята, а на зазоряване жените дойдоха и вдигнаха
шум като кудкудякащи кокошки. Изкъпаха повехналото тяло на Дуня, увиха я в ленено платно и останаха да бдят край нея. Ирина коленичи
и заплака, сложила глава в скута на майка си. Отец Константин също
коленичи, но не изглеждаше да се моли. Лицето му беше бяло като
лененото платно. Треперещата му ръка отново и отново опипваше
гърлото му, по което нямаше никакви следи.
Вася не беше там. Когато жените я потърсиха, не можаха да я
открият.
- Тя винаги е била мъжкарана - промърмори една от тях на тази до нея.
- Но никога не съм си мислила, че е чак толкова лоша.
Приятелката й кимна мрачно и присви уста. Дуня беше като майка
за Василиса, когато Марина Ивановна умря.
- Това й е в кръвта - отвърна тя. - Можеш да го видиш на лицето й. Тя
има очите на вещица.
На разсъмване Вася се измъкна навън с лопата на рамо. Лицето й
имаше решителен вид. Приготви някои неща, след което отиде да
намери брат си. Альоша цепеше дърва за горене. Брадвата му
изсвистяваше с такава сила, когато се спускаше надолу, че цепениците се ставаха на парчета и се пръсваха в снега около
краката му.
- Льошка - рече Вася, - нуждая се от помощта ти.
Альоша премигна към сестра си. Беше плакал - ледените
кристалчета проблясваха в брадата му. Беше много студено.
- За какво, Вася?
- Дуня ни даде една задача.
Младият мъж стисна челюсти.
- Сега едва ли е подходящият момент - отвърна той. - Защо си тук?
Жените са на бдението - трябва да си с тях.
- Миналата нощ - настойчиво продължи Вася - в къщата имаше мъртво
създание. Упир, като в приказките на Дуня. Дойде, докато тя
умираше.
Альоша мълчеше. Вася срещна погледа му. Когато замахна отново с
брадвата, кокалчетата му бяха побелели.
- И ти прогони чудовището, нали? - с известен сарказъм предположи