господар.
- В гората има мъртви създания, мъртъвците бродят. Татко, горите са
опасни.
- Глупости, Вася - отсече Пьотър.
Света Богородице! Ако тя започнеше да разпространява такива истории
в селото...
- Те са мъртви - отново повтори Вася. - Татко, не трябва да заминаваш.
Пьотър я сграбчи за рамото достатъчно силно, за да я сепне. Хората
му се бяха насъбрали около него и чакаха.
- Твърде голяма си за историите от приказките - изръмжа той, опитвайки се да я вразуми.
- Приказки ли! - възкликна Вася. Думите й прозвучаха като сподавен
вик.
Метел отметна глава. Пьотър стисна по-здраво юздата на жребеца и
успокои коня. Вася отблъсна бащината длан настрани.
- Видя счупения прозорец на Константин - настоя тя. - Не можеш да
напуснеш селото. Татко, моля те.
Мъжете не можеха да чуят всичко, но доловиха достатъчно. Лицата
под брадите им пребледняха. Гледаха втренчено дъщерята на Пьотър.
Мнозина хвърлиха поглед към жените и децата си, които изглеждаха
дребни и храбри на фона на снега. Пьотър си каза, че няма да може да
ги управлява, ако глупавата му дъщеря продължи да говори така.
- Не си дете, за да се плашиш от приказките, Вася - отсече Пьотър. Той
говореше спокойно и решително, за да вдъхне увереност на мъжете.
- Альоша, контролирай сестра си. Не се страхувай, дочка - добави той
по-тихо и меко. - Ще спечелим славна победа - тази зима ще отмине
като всяка друга. Двамата с Коля ще се върнем при теб. Бъди мила с
Ана Ивановна.
- Но, татко...
Пьотър скочи на гърба на Метел. Вася стисна оглавника на коня.
Всеки друг би бил съборен и стъпкан, но жребецът наведе уши срещу
момичето и спря.
- Пусни го, Вася - каза Альоша, застанал до нея.
Тя не помръдна. Брат й сложи ръка върху нейната - там, където
беше стиснала юздата, и се наведе, за да прошепне в ухото й:
- Сега не е подходящият момент. Мъжете ще се пречупят. Те се
страхуват за къщите си и се плашат от демоните. Освен това, ако
татко те послуша, ще кажат, че неомъжената му дъщеря го командва.
Вася си пое дъх през зъби, но пусна юздата на Метел.
- По-добре да ми повярва - промърмори тя.
Освободен, храбрият застаряващ жребец се изправи на задните си
крака. Унилите мъже изостанаха зад Пьотър. Коля поздрави брат си и
сестра си, докато групата пое в тръс към покрития в бяло свят и ги
остави сами на двора на конюшнята.
***
Селото притихна, щом ездачите заминаха. Леденото слънце
блестеше ослепително.
- Аз ти вярвам, Вася - каза Альоша.
- Ти заби кола със собствената си ръка - разбира се, че ще ми вярваш,
глупако. - Вася крачеше напред-назад като вълк в клетка. - Трябваше
да разкажа всичко на татко.
- Но ние убихме упира - напомни й Альоша.
Вася безпомощно поклати глава. Тя си спомни предупреждението на
русалката и на лешия.
- Това не е краят - отвърна. - Предупредиха ме да се пазя от мъртвите.
- Кой те предупреди, Вася?
Тя спря да крачи и видя, че брат й я гледа студено и леко
подозрително. Обзе я толкова силно отчаяние, че се засмя.
- И ти ли, Льошка? - попита. - Предупредиха ме верни приятели, които
са стари и мъдри. Вярваш ли на свещеника? Аз вещица ли съм?
- Ти си моя сестра - отсече Альоша. - И дъщеря на майка ни. Но трябва
да стоиш настрана от селото, докато татко не се върне.
Тази нощ къщата постепенно утихна, сякаш се промъкваше заедно с
нощния мраз. Семейството на Пьотър се беше събрало край печката, за да шие, дяла или поправя разни неща на светлината на огъня.
- Какъв е тоя звук? - внезапно попита Вася.
Един по един останалите от семейството й замлъкнаха.
Някой отвън плачеше.
Не беше нищо повече от задавено скимтене, което едва се чуваше.
Но накрая нямаше съмнение - чуваха приглушения звук на жена, която
плаче.
Вася и Альоша се спогледаха. Вася понечи да се изправи.
- Не - спря я Альоша. Той сам отиде до вратата, отвори я и дълго се
взира в нощта. - Няма никой.
Но плачът продължаваше. Альоша ходи два пъти, а после още
веднъж до вратата. Накрая Вася отиде сама. Стори й се, че мярна
проблясък, бързо движение между селските къщи. След това мигна и
вече нямаше нищо.
Вася отиде до печката и надникна в блестящата й паст. Домовоят
беше там и се криеше в горещата пепел.
- Тя не може да влезе - прошепна й сред пропукването на пламъците. -
Кълна се, че не може. Няма да я пусна да влезе.
- Така каза и преди, но онова същество влезе в къщата - припомни му