След още една кратка пантомима тя приседна изящно до ниска, затрупана с буркани масичка на сцената и започна внимателно да гримира лицето си и да оправя косата си, като публиката й служеше вместо огледало. Отметна назад качулката и мантията, разкривайки по-късата си червена копринена рокля, която кожите бяха прикривали. Беше изключително завладяващо да се гледа как тя нанася разноцветни мазила, пудри и блещукащи прахчета върху устните, бузите и очите си и как сресва нагоре тъмната си коса във висок кок, задържан от дълги игли с главички от скъпоценни камъни.
Точно в този момент хладнокръвието на Фафрд бе поставено на тежко изпитание, тъй като някой бухна голяма шепа сняг в очите му и го задържа там.
Той остана абсолютно неподвижен в продължение на три сърцеудара. След това напипа една тъничка китка и я дръпна надолу, като същевременно леко разтърсваше глава и мигаше с очи.
Уловената китка се измъкна с извиване, а топката сняг падна във врата на палтото от вълча кожа на Хрингорловия помощник Хор, който седеше точно отдолу. Хор нададе странно тих вик и започна да се взира нагоре, но за щастие в този момент Влана смъкна червения си копринен саронг и започна да маже зърната си с коралов мехлем.
Фафрд се огледа и видя Мара, която му се хилеше свирепо, легнала върху двата съседни клона, а главата й бе на едно ниво с рамото му.
— Ако бях Леден Гном, досега да си мъртъв — изсъска му тя. — Или ако бях накарала четиримата си братя да те причакат, както и трябваше да направя. Ушите ти бяха напълно глухи, изцяло се беше отплеснал в зяпането на тая мършава курва. Чух как си предизвикал Хрингорл заради нея! И си отказал дарената ти златна гривна!
— Признавам, скъпа, че се промъкна зад мен изключително умело и безшумно — прошепна й съвсем тихо Фафрд, — а също така изглежда научаваш всички неща, които се случват — а и някои, които не се случват — в Мразовития Кът. Но трябва да ти кажа, Мара…
— Ха! Сега ще ми речеш, че не бива да съм тук, защото съм жена. Мъжки привилегии, престъпване на границата между половете и така нататък. Е, ти също не бива да си тук.
Фафрд мрачно обмисли част от това.
— Не, аз мисля, че всички жени трябва да са тук. Нещата, които биха могли да научат, ще са изцяло в техен интерес и полза.
— Да подрипват като бесни котки ли? Да се влачат като тъпи робини? Да, и аз видях тези номера — докато ти се блещеше с течащи лиги, онемял и оглушал! Вие мъжете сте готови да се смеете на всичко, особено когато някаква безсрамна кучка, която си показва мършавата голота, ви превръща в пъшкащи и зачервени от похот идиоти!
Разгорещеното съскане на Мара ставаше опасно силно и като нищо щеше да привлече вниманието на Хор и останалите, но още веднъж се намеси добрият късмет, защото отново зазвуча барабанен ритъм, докато Влана се изнасяше от сцената, а след това започна дива, малко тиха, но бърза музика, когато към едноръкия мингол се присъедини малката илтмарка, свиреща на носова флейта.
— Аз не се смях, скъпа — прошепна Фафрд малко надменно, — нито пък ми течаха лигите или се червях, или пъшках, както, сигурен съм, си забелязала. Не, Мара, единствената причина да съм тук е, защото исках да науча повече за цивилизацията.
Тя го изгледа озъбено, после внезапно нежно се усмихна.
— Знаеш ли, наистина мисля, че вярваш в това, бебе такова — отвърна тя шепнешком с почуда. — Ако допуснем, че упадъкът, наречен цивилизация, може да интересува някого и някаква подскачаща курва може да разнася посланието й, или по-скоро липсата на послание.
— Нито мисля, нито вярвам, аз го знам — отговори Фафрд, игнорирайки останалите забележки на Мара. — Целият свят ни зове и нима трябва да стоим, забили поглед само в Мразовития Кът? Гледай с мен, Мара, и трупай мъдрост. С танците си актрисата ни разкрива културите на всички земи и епохи. Сега тя е жена от Осемте Града.
Може би Мара бе донякъде убедена. Или може би беше поради новия костюм на Влана, който я покриваше изцяло — зелено боди с ръкави, свободна синя пола, червени чорапи и жълти обувки — и това, че танцьорката бе леко задъхана и жилите на врата й се издуваха от танца с тропане и въртене, който изпълняваше. Във всеки случай Снежното Момиче сви рамене и със снизходителна усмивка прошепна: