— Това е час преди съмване — каза той, гледайки нагоре към нея. — Чакането в снега ще бъде мразовито.
— Не прави това — каза тя бързо. — Не те искам три четвърти замръзнал. Иди някъде на топло. Мисли си за мен, за да останеш буден. Не пий прекалено много вино. Сега върви.
Той се изправи и се опита да я прегърне. Тя се дръпна стъпка назад и рече:
— По-късно. По-късно… всичко.
Той тръгна към вратата. Тя поклати глава и каза:
— Може да те видят. Иди си както си дошъл.
Докато минаваше отново покрай нея, главата му обърса нещо твърдо. Между обръчите, поддържащи средата на палатката, еластичната кожа бе хлътнала надолу, а самите обръчи бяха огънати и присплескани от тежестта. Той се сви за миг, готов да награби Влана и да скочи накъдето и да е, след това започна методично да нанася по издатините удари, насочени навън. Разнесе се трясък и силен звън, докато натрупаните кристали, които отвън му бяха напомнили гигантски плосък червей — сега вече трябваше да е гигантска снежна змия! — се трошаха и се сипеха по земята.
В същото време той каза:
— Снежните Жени не те обичат. А и майка ми Мор не ти е приятелка.
— Да не мислят, че ще ме уплашат с ледени кристали? — попита Влана презрително. — Че аз знам източни огнени магии, в сравнение с които техните жалки фокуси…
— Но ти сега си на тяхна територия и си във властта на тяхната стихия, която е по-жестока и по-коварна от огъня — прекъсна я Фафрд, унищожавайки последните издатини, така че обръчите се изправиха отново и кожата между тях се изпъна почти равна. — Не подценявай силите им.
— Благодаря ти, че спаси палатката ми от пропадане. Но сега си върви — бързо!
Тя го произнесе като нещо съвсем обикновено, ала очите й бяха замислени.
Точно преди да пропълзи под задната стена, Фафрд се озърна през рамо. Влана отново се взираше в страничната стена, държейки празната чаша, която той й бе дал, но улови движението му и с нежна усмивка сложи целувка на дланта си и я издуха към него.
Отвън студът бе станал още по-хапещ. Въпреки това Фафрд се оттегли сред своята групичка вечнозелени дървета, загърна се плътно в наметалото, придърпа качулката над челото си, затегна връзките й и се настани с лице към палатката на Влана.
Когато студът започна да прониква през кожите му, той се замисли за актрисата.
После изведнъж се присви и разхлаби ножа в канията си.
Една фигура се приближаваше към палатката на Влана, придържайки се към сенките, доколкото й бе възможно. Изглежда бе облечена в черно.
Фафрд тихо пристъпи напред.
През неподвижния въздух до него достигна тихият звук на пръсти, дращещи по кожа.
Проблесна мъжделива светлина, когато входът се разтвори.
Тя бе достатъчна, за да очертае лицето на Великс Предприемчивия. Той пристъпи вътре и се чу звук от затягане на връзките.
Фафрд се спря на десетина крачки от палатката и остана така в продължение може би на две дузини вдишвания. След това той тихо премина покрай палатката, спазвайки същото разстояние.
От входа на високата, конична палатка на Есединекс се изливаше сияние. От конюшните отзад някакъв кон изпръхтя два пъти.
Фафрд се присви и погледна през ниския, сияещ вход, който беше на разстояние едно хвърляне на нож. Запридвижва се странично. Видя маса, отрупана с кани и чаши, разположена до скосената стена на палатката срещу вратата.
От едната страна на масата седеше Есединекс. От другата — Хрингорл.
Нащрек за Хор, Харакс или Хрей, Фафрд заобиколи палатката. Приближи се към нея там, където бледо се очертаваха силуетите на масата и двамата мъже. Отмятайки качулката и косата си, той прилепи ухо към кожата.
— Три кюлчета злато — и това е максимумът — казваше Хрингорл кисело. Кожата караше гласа му да звучи глухо.
— Пет — отвърна Есединекс и се дочу звук от сърбане на вино.
— Виж какво, старче — изрече Хрингорл, а гласът му звучеше крайно заплашително. — Ти не си ми притрябвал. Мога да си отмъкна момичето и да не ти платя нищо.
— О, не, няма да стане, господин Хрингорл. — Гласът на Есединекс звучеше весело. — Защото тогава Шоуто никога няма да се върне отново в Мразовития Кът, а дали това ще се хареса на племето ви? Нито пък аз повече ще ви водя момичета.