— И к’во от туй? — отвърна другият безгрижно. Думите бяха приглушени от лочене на вино, но Фафрд успя да долови блъфа в тях. — Имам си моя кораб. Мога да ти резна гръцмуля още в тоя миг и да задигна момичето.
— Ами че направи го — каза весело Есединекс. — Само ми дай време за още един гълток.
— Добре, добре, стари мошенико. Четири златни кюлчета.
— Пет.
Хрингорл изруга цветисто.
— Някоя нощ, дърти своднико, ще ми изчерпиш търпението. Освен това тя е стара.
— Не стара, а опитна — в удоволствията. Казах ли ти, че е станала послушница при Магьосниците на Азорка, за да бъде обучена от тях за наложница на Краля на Кралете и тяхна шпионка в двора в Хорбориксен? Да, и по извънредно хитроумен начин се измъкнала от онези ужасни некроманти, след като усвоила еротичните умения, които искала.
Хрингорл се изсмя с пресилено безгрижие.
— Защо да ти плащам дори едно сребърно кюлче за момиче, което е било притежавано от дузини други? Играчка за всеки мъж.
— От стотици други — поправи го Хрингорл. — Уменията се придобиват единствено с опит, както много добре знаеш. И колкото по-голям е опитът, толкова по-голямо е умението. Но все пак това момиче никога не е било играчка. Тя е наставница, разбулваща тайните; тя си играе с мъжа за негово удоволствие, може да го накара да се почувства крал на вселената, а може би — кой знае? — дори наистина да стане такъв. Нима има нещо невъзможно за момиче, което познава начините за доставяне на наслада на самите богове — и дори на архидемоните? И въпреки това — няма да го повярваш, но е истина — тя си остава посвоему вечно девствена. Защото никога нито един мъж не й е бил господар.
— И това ще стане! — Думите на Хрингорл бяха изревани със смях. Дочу се звук от лочене на вино. После гласът му се понижи. — Много добре, нека са пет златни кюлчета, изнудвачо. Доставката — утре след Шоуто. Златото срещу момичето.
— Три часа след Шоуто, когато момичето е упоено и всичко е утихнало. Няма смисъл да бързаме да пробуждаме ревността на съплеменниците ти.
— Нека са два. Съгласен? А сега да поговорим за другата година. Искам черно момиче, чистокръвна клешитка. И повече никакви сделки по пет златни кюлчета. Не ща разни чудодейни любовници, стига ми да са млади и хубави.
Есединекс отвърна:
— Повярвай ми, никога вече няма да пожелаеш друга жена, след като познаеш и — желая ти успех в това — покориш Влана. Е, предполагам, разбира се…
Фафрд се отдръпна от палатката и извървя със залитане половин дузина крачки, след което се закрепи в снега с широко разтворени крака, чувствайки се странно замаян — а дали не бе пиян? Той още в началото се бе досетил, че вероятно говорят за Влана, но да чуе името й произнесено му бе повлияло много по-силно, отколкото бе очаквал.
Двете разкрития, дошли толкова бързо едно след друго, го изпълниха със смесени чувства, каквито никога по-рано не бе изпитвал — непреодолим гняв, а също така желание да се разсмее гръмко. Искаше да има достатъчно дълъг меч, за да разсече небето и да катурне обитателите на рая от леглата им. Искаше да открие и изстреля всички небесни ракети на Шоуто в палатката на Есединекс. Искаше да събори Залата на Боговете ведно с боровете й и да я повлече през всички актьорски палатки. Искаше…
Той се обърна и бързо се отправи към палатката-конюшня. Единственият коняр хъркаше върху сламата край празна делва и близо до леката шейна на Есединекс. Фафрд отбеляза с демонична усмивка, че конят, който най-добре познаваше, беше един от Хрингорловите. Той откри хамут и дълго намотано въже, леко и здраво. След това с насърчително мърморене през полустиснатите си устни, изведе набелязания кон — бяла кобила — от яхъра. Конярят само захърка още по-силно.
Фафрд отново забеляза леката шейна. Внезапно завладян от някакъв демон на риска, той отвърза втвърденото от студа насмолено покривало на отделението за багаж зад двете седалки. Отдолу, сред другите неща, беше запасът от ракети на Шоуто. Той избра три от най-големите — заедно със здравите си опашки от ясенови пръчки те бяха дълги колкото щеки — а след това грижливо завърза отново покривалото. Все още чувстваше бясно желание за унищожение, но сега го държеше донякъде под контрол.
Отвън той сложи хамута на кобилата и здраво привърза към него единия край на въжето. В другия край оформи широка примка. След това, навивайки остатъка от въжето и стискайки ракетите под лявата си мишница, бързо се метна на кобилата и я поведе към палатката на Есединекс. Двата неясни силуета все още стояха един срещу друг на масата.