— Не съм — съгласи се Фафрд. — Аз се сдобих с най-умелата и бляскава актриса в цял Неуон. Но защо не ти се нрави мирисът на цивилизацията?
— Мисля, че ще те разочаровам още повече, любими — каза Влана, някак отнесено триейки тялото си в неговото. — Иначе може да си изградиш глупава представа за мен и дори да започнеш да правиш глупави планове.
— Ако говориш за това, че си се преструвала на курва, за да придобиеш еротични умения и други мъдрости… — започна Фафрд.
Тя му хвърли поглед, изпълнен с немалка изненада, и го прекъсна рязко:
— Аз съм нещо по-лошо от курва, според някои стандарти. Аз съм крадла. Да, Червената Къдрица, която прерязва кесии и пребърква джобове, обира пияници, тараши домове и издебва хора в тъмните улички. Родена съм във ферма, което предполагам ме прави по-нисша и от ловец, който живее от смъртта на животните и не рови с ръце в калта, а жъне единствено с меча си. Когато парцелът на родителите ми бе конфискуван чрез законова измама, за да се превърне в малко ъгълче на една от огромните нови обработвани от роби житни ферми на Ланкмар, вследствие на което те умряха от глад, аз реших да си взема това, което ми се полага, от търговците на зърно. Град Ланкмар щеше да ме храни, и то добре — в замяна на някоя цицина и може би едно-две по-дълбоки одрасквания. Затова отидох в Ланкмар. Там попаднах на едно умно момиче със същите идеи и известен опит и се справях добре за малко повече от два месеца. Работехме само в черни одежди и се наричахме помежду си Мрачното Дуо.
За прикритие танцувахме, главно привечер, запълвайки времето преди именитите актьори. Малко по-късно започнахме да играем и пантомима, която научихме от един човек на име Хинерио — пропил се известен актьор, най-милият и изискан стар пияница, който някога е умолявал за чашка сутрин и е успявал да гушне четири пъти по-младо девойче по здрач. И така, както вече казах, справях се доста добре… докато не се сблъсках, също като родителите ми, със закона. Не, не със съдилищата на Сюзерена, скъпо момче, или с неговите затвори, уреди за мъчения и ешафоди, въпреки че и те са изключително страшни. Не, аз се сблъсках със закон, по-стар от самия Ланкмар, и още по-безмилостен съд. Накратко, прикритието ни в края на краищата беше разобличено от Гилдията на Крадците, най-древната организация с клонове във всеки град на цивилизования свят, с консервативен закон относно женското членство и изпитваща дълбока омраза към всички независими обирджии. На времето във фермата бях чувала за Гилдията и наивно се надявах да стана достойна да се присъединя към нея, но скоро научих тяхната пословица: „По-добре е да целунеш кобра, отколкото да се довериш на жена.“ В редки случаи, сладки мой ученико по цивилизационни науки, когато на Гилдията й трябват жени за примамка или отклоняване на вниманието, те ги наемат от Гилдията на Курвите.
Аз извадих късмет. В момента, когато трябваше да бъда бавно удушена на някое друго място, аз бях отскочила набързо до вкъщи, за да си взема забравения ключ, и се препънах в тялото на приятелката си. Запалих лампа в нашата стаичка с плътно затворени капаци и видях ужасната агония на лицето на Вайлис и червената копринена корда, впита дълбоко в шията й. Но това, което ме изпълни с най-гореща ярост и най-хладна омраза — в допълнение към размекващия коленете страх, — беше, че те бяха удушили и стария Хинерио. Вайлис и аз поне им бяхме конкуренти и това бе донякъде оправдано от гнусните правила на цивилизацията, но той дори не бе подозирал за кражбите ни. Просто предполагаше, че си имаме други любовници или клиенти.
И така аз си плюх на петите и офейках от Ланкмар, озъртайки се за преследвачи, и в Илтмар попаднах на трупата на Есединекс, която се отправяше на север за извънсезонно турне. За щастие те се нуждаеха от главен мим и умението ми бе достатъчно да задоволи стария Седи.
Но същевременно се заклех пред зорницата да отмъстя за смъртта на Вайлис и Хинерио. И някой ден ще го сторя! С подходящ план, помощ и ново прикритие. Мнозина високопоставени членове на Гилдията на Крадците ще разберат как се чувства човек, на когото стягат постепенно гръкляна, позволявайки му все по-малки глътчици въздух — а и някои по-лоши неща!
Ала това е твърде зловеща тема за такава хубава утрин, любими, и аз я засегнах само за да ти стане ясно защо не бива да се замесваш сериозно с такава мръсна и порочна жена като мен.
След това Влана наклони тялото си към Фафрд и се зае да го целува от ъгълчето на устата до мекото на ухото, но когато той се опита да й върне тези ласки умножени, тя оттласна посегналите към нея ръце и като се отпусна в обятията му, ограничавайки по този начин неговите движения, пропълзя нагоре, взря се в него със загадъчния си поглед и произнесе: