Той кимна.
— Бях в странно настроение снощи, едновременно весел и разярен.
Искрен, доволен смях се изтръгна от нея, последван от нов остър поглед.
— Значи не си отиде у дома, когато те отпратих след Шоуто?
— Не веднага — каза той. — Останах и наблюдавах.
Тя го погледна нежно, присмехулно и зачудено, като с целия си вид ясно питаше: „И какво видя?“ Но този път му беше много лесно да не назове Великс.
— Значи си и джентълмен? — пошегува се тя. — Но защо не ми каза за замисъла на Хрингорл по-рано? Да не мислеше, че ще се уплаша прекалено много, за да бъда любвеобилна?
— Донякъде — призна той, — но главната причина беше, че до този момент не бях решил дали да те предупредя. Право да си кажа, тази нощ се върнах само защото бях наплашен от призраци, макар че по-късно открих и други основателни причини. Всъщност точно преди да дойда в палатката ти, страхът и самотата — е, и малко ревност — ме подтикваха да се хвърля в Каньона на Тролската Стъпка или да сложа ските си и да опитам почти невъзможния скок, който гъделичка куража ми от години…
Тя го стисна за мишницата, впивайки силно пръсти в нея.
— Никога не го прави — каза тя много сериозно. — Дръж се здраво за живота. Мисли само за себе си. След лошото винаги идва доброто — или забвението.
— Да, и аз си мислех същото, когато исках да оставя на въздуха над каньона да реши съдбата ми. Дали ще ме подхване или ще ме запрати надолу? Но егоизмът, от който имам в излишък, независимо какво си мислиш ти — както и известното ми недоверие към всякакви чудеса, — потушиха това мое хрумване. А и преди това почти си бях наумил да прегазя твоята палатка, преди да съборя тази на Собственика на Шоуто. Така че в мен има някакво зло, както виждаш. Също и скрито двуличие.
Тя не се засмя, а изучи лицето му, дълбоко замислена. После за кратко загадъчният поглед се върна в очите й. За миг Фафрд си помисли, че може да проникне отвъд него, и се разтревожи, защото това, което му се стори, че зърна в тези големи зеници с кафяви ириси, не бе пророчица, оглеждаща вселената от планински връх, а търговец с везни, на които претегляше всичко извънредно внимателно, като от време на време си отбелязваше в малък тефтер стари дългове, нови подкупи и различни планове за печалба.
Но този кратък, тревожен миг отлетя и сърцето му се изпълни с радост, щом Влана, която той все още държеше надвесена над себе си в своите големи ръце, се усмихна насреща му и каза:
— Сега ще дам отговор на въпроса ти, на който по-рано исках, но не можех да отговоря. Защото едва в този миг реших, че моят помощник… ще бъдеш ти. Хайде, прегърни ме!
Фафрд я награби с яростна жар и сила, които я накараха да изпищи, но после, точно преди страстта му да се разпали непоносимо, тя се оттласна от него, изричайки задъхано:
— Чакай, чакай! Трябва първо да уточним плановете си.
— После, любов моя. После — замоли той, теглейки я надолу.
— Не! — възпротиви се тя остро. — „После“ е загубило прекалено много битки от „твърде късно“. Ако ти си помощник, то аз съм шефът и давам нарежданията.
— Слушам и се подчинявам — каза той, отстъпвайки. — Само че бързо.
— Трябва да сме далеч от Мразовития Кът по времето на отвличането — каза тя. — Днес ще си събера нещата и ще осигуря шейна, бързи коне и провизии. Остави всичко това на моите грижи. Ти се дръж съвсем обичайно и стой далеч от мен, за в случай че враговете ни пратят след теб шпиони, както е много вероятно да сторят и Седи, и Хрингорл…
— Много добре, много добре — съгласи се припряно Фафрд. — А сега, скъпа моя…
— Млъкни и потърпи малко! Като завършек на преструвката си, се покатери на покрива на Залата на Боговете известно време преди Шоуто, както снощи. Има някаква вероятност да се опитат да ме отвлекат по време на представлението — ако Хрингорл и хората му се възбудят прекалено или Хрингорл се опита да измами Седи за златото — и ще се чувствам в по-голяма безопасност, ако си там да наблюдаваш. После, като изляза след номера с тогата и сребърните звънчета, ще слезеш бързо и ще се срещнем край конюшнята. Ще избягаме по време на антракта между двете части на Шоуто, когато така или иначе всички са прекалено завладяни от предстоящото, за да ни забележат. Запомни ли добре всичко? Днес да стоиш надалеч? Да се скриеш на покрива? Да се срещнем по време на антракта? Много добре! А сега, скъпи мой помощнико, забрави за дисциплината. Забрави и най-малката частица уважение, която дължиш на шефа си, и…