Но сега беше ред на Фафрд да се позабави. Докато Влана говореше, собствените му тревоги бяха започнали да се надигат и той я задържа на разстояние от себе си, въпреки че бе сплела ръце зад врата му и се напрягаше да събере телата им.
Той рече:
— Ще ти се подчиня до най-малката подробност. Само още едно предупреждение, в което е жизненоважно да се вслушаш. Днес мисли колкото можеш по-малко за плановете ни, дори когато извършваш свързаните с тях дейности. Крий ги сред други свои мисли. Както и аз ще правя с моите, можеш да си сигурна. Защото майка ми Мор е много добра в четенето на мисли.
— Майка ти! Тя наистина те е наплашила прекомерно, скъпи, по начин, който предизвиква у мен желание да те освободя напълно… о, не ме отблъсквай! Ами че ти говориш за нея, сякаш е Кралицата на Вещиците.
— Тя наистина е, не си прави илюзии — увери я Фафрд мрачно. — Тя е големият бял паяк, а цялата Студена Пустош, над земята и под нея, е нейната паяжина, по която ние, мухите, трябва да пристъпваме на пръсти, избягвайки лепкавите нишки. Ти ще се вслушаш в думите ми, нали?
— Да, да, да! А сега…
Той я поднесе бавно към себе си, както би поднесъл мях с вино към устните си, удължавайки удоволствието. Кожите им се допряха. Устните им се оформиха за целувка.
Фафрд ненадейно осъзна мъртвешката тишина, която ги заобикаляше, сякаш самата земя бе притаила дъх. Това го изплаши.
Те се целунаха, пиейки жадно един от друг, и страхът му бе потушен.
Разделиха се да си поемат дъх. Фафрд се пресегна и стисна с пръсти фитила на лампата, за да го угаси, и в палатката стана тъмно, с изключение на студената сребриста светлина на зората, просмукваща се през цепнатините. Усети болка в опарените си пръсти. Зачуди се защо го бе направил — по-рано бяха правили любов на светлината на лампата. Страхът отново се появи.
Той стисна здраво Влана в прегръдка, прогонваща всички страхове.
А след това внезапно — без никаква идея защо го прави — се затъркаля заедно с нея към задния край на палатката. Ръцете му я стискаха за раменете, краката му бяха увити около нейните, той я отхвърляше встрани и се претъркулваше над нея с мълниеносна скорост.
Разнесе се трясък като от гръмотевица и удар на великански юмрук се стовари върху твърдата като гранит замръзнала земя зад тях, когато средната част на палатката рухна, а обръчите над тях се килнаха рязко в същата посока, теглейки кожата след себе си.
Те се изтърколиха сред падащите дрехи. Разнесе се втори чудовищен трясък, последван от хрущене, сякаш някой свръхвеликански звяр бе впил зъби в бегемот и го трошеше между челюстите си. За кратко земята потрепери.
След този страшен шум и земетръс се възцари тишина, като се изключат удивлението и страхът, бучащи в ушите им. Те се бяха вкопчили един в друг като ужасени деца.
Фафрд се съвзе пръв.
— Облечи се! — каза той на Влана, гмурна се под задния край на палатката и се изправи гол в хапещия студ под порозовяващото небе.
Големият клон на снежния чинар лежеше напреко на средата на палатката, сред купчина натрошени кристали, притискайки нея и постелята отдолу към замръзналата земя.
Останалата част от чинара, лишена от големия си балансиращ клон, бе паднала в обратната посока, също затрупана в опадали кристали. Черните му, мъхнати, пречупени корени стърчаха навън.
Всички кристали грееха в бледорозовия цвят на плът от светлината на изгряващото слънце.
Нищо не помръдваше, нито дори струйка дим. Магията бе нанесла смазващия си удар, а никой не я бе забелязал, освен набелязаните жертви.
Разтрепераният Фафрд се пъхна отново вътре. Влана се бе подчинила на нареждането му и се обличаше с актьорска бързина. Фафрд се пъхна в собствените си одежди, които за щастие бяха струпани в този край на палатката. Зачуди се дали е бил воден от боговете в това си действие, както и в угасяването на лампата, която иначе досега щеше да подпали смазаната палатка.
Дрехите му бяха по-студени на досег от ледения въздух, но той знаеше, че това ще се промени.
Той изпълзя отново навън с Влана. Когато се изправиха, той я завъртя към падналия клон със заобикалящата го голяма купчина кристали и каза: