Хрингорл се втурна в галоп на откритото пространство с гръмогласен триумфален смях и метна факлата си високо във въздуха, дръпна юздите на коня и спря зад шейната. Скиорът, когото влачеше — Харакс, — прелетя покрай него и на половината път нагоре по склона заора със ските си в снега, после се наведе да ги развърже. Факлата падна и изгасна със съскане.
Хрингорл скочи от коня с приготвена бойна секира в дясната си ръка.
Великс се затича към Хрингорл. Явно осъзнаваше, че трябва да се отърве от гигантския пират, преди Харакс да свали ските си, иначе щеше да се окаже изправен срещу двама. Лицето на Влана беше малка бяла маска под лунната светлина, когато тя се надигна от мястото си, за да го проследи с поглед. Качулката падна от главата й.
Фафрд би могъл да помогне на Великс, но все още не се бе опитал дори да развърже ските си. С внезапна болка — а дали не беше облекчение? — той си спомни, че бе изоставил лъка и стрелите. Каза си, че трябва да помогне на Предприемчивия. Нима не се бе спуснал дотук, поемайки немислим риск, за да спаси Великс и Влана или поне да ги предупреди за засадата, която подозираше още откакто бе видял Хрингорл да размахва факлата си на ръба на бездната? И нима Великс не приличаше на Налгрон — в този момент на храброст повече от всякога? Но невидимата Смърт все още стоеше край него, възпирайки действията му.
Освен това Фафрд почувства, че на откритото има магия, правеща всички действия там безплодни. Сякаш гигантски бял космат паяк вече бе изплел паяжина около кръстопътя, отрязвайки го от останалата част на вселената, превръщайки го в неизписана книга. „Това място принадлежи на Белия Паяк на Смъртта.“ Нямаше значение, че този паяк преде не нишки, а кристали — резултатът беше един и същ.
Хрингорл замахна силно с брадвата към Великс. Предприемчивия избегна удара и заби меча си в предмишницата на Хрингорл. С рев на ярост Хрингорл прехвърли секирата в лявата си ръка, скочи напред и замахна отново.
Изненадан, Великс едва смогна да отскочи назад от свистящата дъга от стомана, проблеснала ярко в лунната светлина. Но бързо успя да заеме отбранителна позиция, докато Хрингорл приближаваше по-предпазливо, надигнал брадвата високо и малко пред себе си, готов да нанесе къс посичащ удар.
Влана стоеше изправена в шейната, а в ръката й блестеше стомана. Тя направи движение сякаш да я хвърли, след това спря несигурно.
Хрей се изправи иззад храста със стрела, положена на лъка.
Фафрд можеше да го убие — ако не по друг начин, то мятайки меча си като копие. Но усещането за Смъртта, стояща край него, бе все още парализиращо силно, както и усещането, че се намира в огромния, подобен на утроба капан на Белия Леден Паяк. Освен това какво действително изпитваше към Великс, или дори към Налгрон?
Тетивата звънна. Великс замря насред движението. Стрелата го бе улучила в гърба, от едната страна на гръбнака, и го бе пронизала току под гръдната кост.
Със замах на секирата Хрингорл изби меча от пръстите на умиращия, докато той се свличаше. Нададе отново гръмогласния си смях и се обърна към шейната.
Влана изпищя.
Още преди да го осъзнае напълно, Фафрд безшумно бе изтеглил меча си от добре смазаната ножница и използвайки го като щека, се отблъсна надолу по белия склон. Ските му заскърцаха много тихо, макар и пронизително тънко, върху снежната кора.
Смъртта вече не стоеше отстрани. Смъртта бе пристъпила в него. Към ските бяха прикрепени краката на Смъртта. И именно Смъртта усещаше капана на Белия Паяк като роден дом.
Хрей се обърна точно в най-подходящия момент за меча на Фафрд да разсече дълбоко шията му отстрани с плъзгащ удар, прекъсвайки както вратната вена, така и хранопровода. Острието бе излязло почти преди да го оплиска бликналата кръв, черна на лунната светлина, и със сигурност преди Хрей да надигне големите си ръце в напразно усилие да спре давещата го струя. Всичко стана прекалено лесно. Ските му бяха нанесли удара, каза си Фафрд, а не той. Ските му живееха свой собствен живот, животът на Смъртта, и го носеха по един страховит път.
Харакс също, сякаш направляван от самите богове, приключи с развързването на ските си, стана и се обърна точно навреме, та ударът на Фафрд, нанесен изотдолу, от свита позиция, да го прониже в горната част на стомаха, съвсем както стрелата бе улучила Великс, само че в обратната посока.
Мечът изстърга по гръбнака на Харакс, но излезе лесно. Фафрд се устреми надолу по склона, почти без да го погледне. Харакс се втренчи с изцъклени очи след него. Устата на едрия бандит бе зейнала широко, но от нея не излезе нито звук. Изглежда ударът бе срязал белия дроб, както и сърцето му или някой от големите кръвоносни съдове, излизащи от него.