Фисиф в никакъв случай не бе напълно задоволен от сигнала за безопасност. Честно казано, дебеличкият крадец се забавляваше от това, да изпитва опасения или дори страх, поне до известна степен. Усещането за остра паника, скрита под напрегнато спокойствие, го караше да се чувства вълнуващо жив — повече, отколкото жените, на които се наслаждаваше от време на време. Така че той изучи с особено внимание през тънкия, сажделив смог фасадите и надвисналата галерия на Рокермас и Слаарг, докато двамата със Слевяс приближаваха сградите с наглед ленива, но съвсем не бавна крачка.
От тази страна на моста бяха изрязани четири прозорчета, между които имаше три големи ниши, а в тях стояха — още една реклама — три гипсови статуи в естествен ръст, малко проядени от дългите години отвратителен климат и оцветени в различни оттенъци на тъмносиво от също толкова години излагане на смога. Докато се приближаваха към дома на Дженгао преди обира, Фисиф им бе хвърлил един бърз, но проницателен поглед през рамо. Сега му се струваше, че статуята вдясно някак незабележимо се е променила. Тя представляваше средно висок мъж с шапка и наметало, който се взираше надолу с кръстосани ръце и мрачно изражение. Не, не съвсем незабележимо — като че ли статуята сега беше в по-равномерно тъмносиво, наметалото, шапката и лицето; чертите й изглеждаха някак по-остри, бе по-слабо проядена и той почти би се заклел, че е станала по-ниска!
Нещо повече, точно под нишата имаше пръснати сиви и бели камъчета, за които той не си спомняше да са били там по-рано. Напъна се да си припомни дали сред възбудата на обира — с опасното ликвидиране на леопарда, зашеметяването и прочие — онова вечно будно и стоящо нащрек ъгълче на съзнанието му не бе регистрирало далечен трясък, и му се стори, че наистина е така. Пъргавото му въображение обрисува възможността за отвор, или дори врата зад всяка статуя, откъдето тя би могла да бъде блъсната силно, за да падне върху минувачите — конкретно върху него и Слевяс, — а дясната статуя е била разбита, за да се изпробва механизмът, и след това е заменена с подобна.
Той щеше да продължи да държи под око и трите статуи, докато със Слевяс минават под тях. Нямаше да е трудно да отскочи, ако види някоя да се килва. Дали трябваше да дръпне Слевяс на безопасно място, когато това се случеше? Струваше си да обмисли въпроса.
Без дори миг отдих неспокойното му внимание се прехвърли върху портиците и колоните. Последните, дебели и високи близо три ярда, бяха наредени на неравни интервали, освен това имаха неправилни форми и канелюри, тъй като Рокермас и Слаарг бяха изключително модерни и наблягаха на недовършения вид, безредието и изненадата.
Но въпреки това на Фисиф, чиято предпазливост вече бе нащрек, му се стори, че елементът на изненадата малко се е позасилил, по-конкретно в наличието под портиците на един стълб в повече, отколкото последния път, когато бе минавал оттук. Не можеше да каже със сигурност коя точно е новопоявилата се колона, но беше почти уверен, че има такава.
Дали да сподели подозренията си със Слевяс? Да бе, та да получи още един съскащ укор и да зърне проблясък на презрение в малките, мътни очички.
Покритият мост вече бе близо. Фисиф хвърли поглед към дясната статуя и забеляза още разлики между нея и онази, която си спомняше. Макар да бе по-ниска, тя изглежда стоеше по-изправена, а намръщеното изражение на тъмносивото й лице издаваше не толкова философска замисленост, колкото подигравателно презрение, осъзната интелигентност и самонадеяност.
И все пак никоя от трите статуи не политна напред, докато той и Слевяс преминаваха под моста. Обаче се случи нещо друго. Една от колоните намигна на Фисиф.
Сивия Мишелов — защото Мишока вече се наричаше така в мислите си и в разговорите с Ивриан — се обърна в дясната ниша, подскочи и се хвана за корниза, тихо се метна върху плоския покрив и го пресече точно навреме, за да види как двамата крадци се показват изпод моста.
Без да се колебае, той скочи напред и надолу, тялото му бе изпънато като арбалетна стрела, а петите на обувките му от миша кожа — нацелени в потъналите в тлъстина плешки на ниския крадец, макар и малко по-напред, за да се компенсира разстоянието от един ярд, което той щеше да измине, докато Мишелова се носи към него.
В мига, в който скочи, високият крадец се озърна през рамо и мълниеносно измъкна нож, въпреки че не направи никакъв опит да дръпне или избута Фисиф от пътя на човека-снаряд, летящ към него. Мишелова сви рамене в полет. Просто щеше да му се наложи да се справи с високия крадец по-бързо, след като зашемети дебелия.