Ала не се наложи. Тясна ивица окървавена стомана, последвана от сива ръкавица и ръка се стрелна покрай него изотзад и порази последния главорез със същия удар, който Мишелова бе използвал и срещу първия.
Двамата младежи избърсаха и прибраха мечовете си. Фафрд изтри лявата длан в робата си и я протегна напред. Мишелова свали дясната си сива ръкавица и стисна с жилестата си ръка голямата длан на другия. Без да разменят и дума, те коленичиха и довършиха пребъркването на двамата изпаднали в безсъзнание крадци, прибирайки малките торбички със скъпоценности. Отначало с намаслена кърпа, а после и със суха, Мишелова избърса криво-ляво мазната смес от сажди и пепел, с която бе почернил лицето си, след това бързо намота двете кърпи и ги пъхна обратно в торбата. После, само след едно въпросително намигване от страна на Мишелова и кимване от Фафрд, двамата бързо закрачиха в посоката, в която се бяха движили Слевяс и Фисиф с ескорта си.
След като се увериха, че на Златната Улица е чисто, те я прекосиха и продължиха на изток по Паричната, както предложи с жест Фафрд.
— Моето момиче е в „Златната минога“ — обясни той.
— Ами да го вземем и да го отведем у дома да се срещне с моето — предложи Мишелова.
— У дома? — поинтересува се Фафрд учтиво, с едва доловима въпросителна интонация в гласа си.
— Сумрачната Уличка — отзова се Мишелова.
— „Сребърната змиорка“?
— Зад нея. Ще пийнем нещо.
— Ще взема една делвичка. Пиячката никога не е много.
— Вярно. Не възразявам.
Няколко квартала по-нататък Фафрд, който бе метнал крадешком няколко погледа към новия си другар, каза убедено:
— Срещали сме се и преди.
Мишелова му се ухили.
— Крайбрежието близо до Планините на Глада?
— Точно така! Тогава бях пиратски юнга.
— А аз бях магьоснически чирак.
Фафрд спря, отново изтри дланта си в робата и я протегна.
— Казвам се Фафрд. Ф-А-Ф-Р-Д.
Мишелова пак се здрависа с него.
— Сивия Мишелов — каза той леко предизвикателно, сякаш подканваше някой да се изсмее на прякора му. — Извинявай, но как точно го произнасяш това? Фаф-ръд?
— Просто Фаф-ърд.
— Благодаря. — И те продължиха.
— Сивия Мишелов, значи? — отбеляза Фафрд. — Е, днес успя да затриеш някой и друг плъх.
— Определено. — Мишелова изпъчи гърди и вирна високо глава. После носът му потрепна комично, а единият ъгъл на устата му се изви в полуусмивка и той призна: — Ти лесно щеше да се справиш с втория. Отнех ти го само за да ти демонстрирам скоростта си. Впрочем, бях и възбуден.
Фафрд се изкикоти.
— На мен ли го казваш? А как мислиш, че се чувствах аз?
По-късно, докато пресичаха Улицата на Сводниците, той запита:
— Научи ли много магия от твоя магьосник?
Още веднъж Мишока вирна глава. Изду ноздрите си и изтегли надолу ъгълчетата на устата си, приготвяйки се за надута и неразбираема реч. Но изведнъж осъзна, че носът му отново потрепва, а устата му се разтяга в усмивка. Какво, по дяволите, имаше в този едър юначага, което му пречеше да прилага обичайните си номера?
— Достатъчно, за да разбера, че чародейството е дяволски опасна работа. Въпреки че все още продължавам да си играя с него от време на време.
Фафрд си задаваше същия въпрос. Цял живот не се бе доверявал на дребосъците, знаейки, че височината му на мига събужда тяхната завист. Но този малък хитрец беше някакво изключение. Мислеше бързо и се фехтуваше майсторски, няма спор. Отправи една молитва към Кос дано Влана да го хареса.
На североизточния ъгъл на Паричната и Курвенската Улица една бавно горяща факла, оградена с широк, позлатен цилиндър, хвърляше конус светлина нагоре, сред сгъстяващия се черен нощен смог, и друг конус — върху калдъръма пред вратата на кръчмата. В светлината на втория конус от сенките пристъпи Влана. Изглеждаше хубава в тясната си, черна кадифена рокля и червени чорапи, единственото й украшение беше кинжал със сребърна дръжка, прибран в също така сребърна ножница, както и обшита със сребро черна кесия — и двете закачени на чисто черен колан.
Фафрд представи Сивия Мишелов, който показа почти раболепна вежливост и сервилна галантност. Влана го изучи внимателно и след това го удостои с несигурна усмивка. Фафрд отвори под факлата малката кесийка, която бе взел от високия крадец. Влана надзърна в нея. После прегърна Фафрд, притисна го силно и звучно го целуна. След това пъхна скъпоценностите в кесията на колана си.