— Уличката на Костите — каза им Мишелова с някак приповдигнат тон. — Аз я наричам Лайняния Булевард.
— Усещам миризмата — каза Влана.
Двамата с Фафрд вече можеха да различат дългото, тясно дървено външно стълбище, стръмно и провиснало, без перила, което водеше нагоре към осветения таван. Мишелова пое делвите от Фафрд и се закатери по него доста пъргаво.
— Последвайте ме, като стигна горе — извика той през рамо. — Мисля, че ще издържи теглото ви, Фафрд, но по-добре се качвайте един след друг.
Фафрд нежно побутна Влана напред. Надавайки отново звънтящ от истерия смях, прекъснат по средата на пътя от нов пристъп на задавена кашлица, тя се изкатери до Мишелова, който сега стоеше в отворения вход, откъдето се лееше жълта светлина, бързо разсейваща се в нощния смог. Беше положил леко ръка върху голяма, незаета кука за лампа от ковано желязо, здраво вградена в каменна част от външната стена. Той се отмести с поклон и тя влезе.
Фафрд я последва, поставяйки стъпалата си колкото може по-близо до стената, с ръце, готови да се вкопчат за опора. Цялото стълбище заскърца злокобно и при всяка стъпка поддаваше малко, когато той отпускаше теглото си върху него. Близо до върха едно стъпало се строши с приглушен трясък на полуизгнило дърво. Възможно най-внимателно той се просна по корем върху колкото стъпала можеше да достигне, за да разпредели теглото си, и изруга пиперливо.
— Не се тревожи, делвите са в безопасност — извика весело Мишелова отгоре.
Фафрд пропълзя остатъка от пътя с донякъде вкиснато изражение на лицето и не се изправи на крака, докато не се озова във входа. Когато най-сетне го направи, почти ахна от удивление. Беше все едно да изтриеш зеленията от евтин месингов пръстен и да откриеш вграден в него безценен диамант, греещ с всички цветове на дъгата. Богати драперии, някои блещукащи от сребърни и златни везма, покриваха стените навсякъде, освен там, където се намираха прозорците със затворени капаци — а тези капаци бяха позлатени. Подобни, но по-тъмни тъкани покриваха ниския таван, създавайки прелестен балдахин, на който пръските злато и сребро стояха като звезди. Наоколо бяха разхвърляни пухкави възглавнички и ниски масички, върху които горяха множество свещи. Върху полиците по стените, спретнато наредени на купчинки като малки дървесни трупчета, имаше огромен запас свещи, многобройни свитъци, делви, бутилки и емайлирани кутийки. Ниска тоалетка стоеше пред огледало от полирано сребро и бе гъсто затрупана със скъпоценности и козметика. В голяма камина бе поставено малко кюмбе, грижливо боядисано в черно, с орнаментирана горна част. А край него бе подредена малка пирамидка от тънки, насмолени факли с разръфани краища — подпалки — и друга пирамида от метли и бърсалки с къси дръжки, неголеми цепеници и блестящо черни въглища.
На ниска платформа край камината бе поставена късокрака кушетка с висока облегалка, застлана със златоткана покривка. Върху нея седеше слаба, бледолика, изящно красива девойка в рокля от плътна виолетова коприна, избродирана със сребро и препасана със сребърна верижка. Пантофките й бяха от кожа на бяла снежна змия. Сребърни игли с инкрустирани в главите им аметисти придържаха вдигнатата високо черна коса. Около раменете й бе загърната бяла хермелинова наметка. Тя се бе привела напред с неспокойна любезност и протягаше своята леко потрепваща тънка бяла ръчица към Влана, която бе коленичила отпреде й и сега внимателно пое предложената ръка, склони глава над нея, като при това собствената й лъскава, права, тъмнокафява коса заслони лицето й, и притисна дланта на другото момиче към устните си.
Фафрд бе доволен да види, че любимата му се държи както трябва в тази определено странна, макар и очарователна ситуация. После, като погледна дългия, обут в червен чорап крак на Влана, изпънат далеч назад, докато тя коленичеше върху другия, той забеляза, че целият под е осеян с два, три и дори четири слоя плътно натрупани тежки, пъстроцветни килими от най-добрите, внасяни от Източните Земи.
— Ти си Килимения Крадец! — обяви той. — Похитителя на Черги!… А също и Грабителя на Свещи — добави, имайки предвид две поредици неразкрити кражби, за които говореше цял Ланкмар, когато той и Влана бяха пристигнали преди около месец.
Мишелова сви рамене срещу Фафрд с безучастно изражение, после внезапно се ухили, присвитите му очи потрепнаха и той се впусна в импровизиран танц, въртейки се и подскачайки из стаята, като накрая се озова пред Фафрд, където бързо смъкна от раменете му робата с качулка и дълги ръкави, разтърси я, прилежно я сгъна и я положи върху една възглавничка.