— „Змиорката“ е само на една крачка, лейди Ивриан — каза Фафрд, — а вие ще имате до себе си моята скъпа Влана, която уби най-големия ми враг с едно-единствено мятане на кинжала, който сега носи.
Влана хвърли на Фафрд един поглед, продължил не по-дълго от мигване на окото, но каза весело:
— Ама че начин да успокоиш уплашено момиче! Нека глупчовците да вървят, скъпа. Така ще имаме възможност да си побъбрим насаме, при което ще ги разнищим целите — от пропитите с вино глави до немирните им нозе.
И така Ивриан се остави да бъде убедена, а Мишелова и Фафрд се изнизаха, бързо затваряйки вратата след себе си, за да не влезе нощният смог. Забързаните им стъпки надолу по стълбите можеха ясно да се чуят отвътре. Раздаваше се леко скърцане и скрибуцане на старо дърво, но нямаше звуци от ново трошене на стъпало или друга злополука.
Докато чакаха да им донесат от избата четирите делви, двамата нови приятели си поръчаха по едно канче от същото подсилено вино или някое достатъчно близко до него и се оттеглиха в най-малко шумния край на дългия тезгях на изпълнената с глъч кръчма. Мишелова ловко срита един плъх, който бе измушил черната си глава от дупката.
След като всеки от тях ентусиазирано похвали момичето на другия, Фафрд каза неуверено:
— Между нас казано, мислиш ли, че може да има нещо вярно в забележката на твоята сладка Ивриан, че малкото, тъмно създание със Сливикин и другия крадец от Гилдията е било фамулус на магьосник, или поне някакво умно животинче на чародей, тренирано да служи като свръзка и да докладва за инциденти на господаря си или на Кровас, или пък на двамата?
Мишелова се засмя леко.
— Строиш кошмари от нищото — безформени дребни кошмарчета, недокоснати от логиката, — скъпи ми варварски братко, ако мога да се изразя така. Първо, изобщо не сме сигурни, че зверчето е било свързано с крадците от Гилдията. Може да е било някое бездомно котенце или голям плъх — като тази гадина! — Той ритна отново. — Но, второ, дори да предположим, че е било създание на магьосник, нает от Кровас, как би могло да даде смислен доклад? Не вярвам в говорещи животни — с изключение на папагали и други подобни птици, които просто… папагалстват, и такива, които могат да общуват с хората чрез сложен език на знаците. Или може би си представяш как зверчето пъха лапичка в някоя мастилница и си пише доклада с едри букви върху прострян на пода пергамент?
Хей ти, зад тезгяха! Къде са ми делвите? Да не би плъховете да са изяли момчето, което отиде за тях преди цели дни? Или е умряло от глад, докато ги е търсило? Е, кажи му да се размърда, а междувременно ни напълни отново чашите.
Не, Фафрд, дори да допуснем, че животинчето е пряко или косвено свързано с Кровас и се е втурнало към Дома на Крадците след нашата схватка, какво би могло да им каже? Само, че нещо се е объркало при обира у Дженгао. Което те тъй или иначе скоро ще заподозрат, след като крадците и главорезите им закъснеят с връщането.
Фафрд се намръщи и промърмори инатливо:
— Косматата гадинка би могла все пак да предаде външността ни на майсторите от Гилдията и те могат да ни разпознаят, да ни издирят и да ни нападнат в домовете ни. Или пък Сливикин и дебелият му приятел могат да го сторят, като дойдат на себе си.
— Скъпи приятелю — рече съчувствено Мишелова, — като още веднъж те моля за снизхождение към думите ми, боя се, че това силно вино ти е размътило ума. Ако Гилдията знаеше как изглеждаме или къде живеем, щяха да ни се изсипят на главите още преди дни, седмици — не, даже месеци. Или може би не знаеш, че наказанието им за самостоятелно или дори невъзложено крадене в границите на Ланкмар и на три левги околовръст е единствено смърт, по възможност — след мъчения.
— Всичко това ми е известно, а моето положение е по-лошо дори от твоето — отвърна Фафрд и като накара Мишелова да му обещае, че ще пази тайна, му разправи историята за вендетата на Влана срещу Гилдията и изключително сериозните й блянове за всеобхватна мъст.
По време на разказа му от избата пристигнаха четирите делви, но Мишелова просто нареди глинените им чаши да бъдат напълнени.
Фафрд завърши:
— И така, вследствие на даденото от едно оглупяло от любов и неуко момче обещание в едно южно ъгълче на Студената Пустош, сега аз, вече като трезвомислещ мъж — е, освен в случаи като този — откривам, че непрекъснато ме молят да водя война срещу сила, не по-малка от войските на Карстак Овартамортес, понеже, както може би знаеш, Гилдията има местни организации във всички други градове на тази страна, да не споменавам споразуменията с обирджийските и бандитски организации от останалите държави, включващи право на екстрадиция. Не се залъгвай, аз много обичам Влана и тя самата е опитен крадец, без чиито напътствия едва ли щях да оцелея през първата си седмица в Ланкмар, но по този въпрос направо се е побъркала, запънала се е и нито логиката, нито убеждаването могат да я помръднат дори на косъм. А що се отнася до мен, е, през месеца, откакто съм тук, научих, че единственият начин да оцелееш в цивилизацията е да се водиш по неписаните й закони — които са много по-важни от тези, издълбани в камък — и да ги нарушаваш единствено при опасност, извънредно потайно и като вземеш всички предпазни мерки. Както сторих аз тази нощ — впрочем, това не ми беше първият обир.