— Наистина, да се предизвиква открито Гилдията е лудост, тук си напълно прав — подкрепи го Мишелова. — Ако не успееш да избиеш тази шантава идея от главата на твоето тъй прекрасно момиче — а аз виждам, че тя е безстрашна и своенравна, — тогава трябва твърдо да отказваш и най-дребните й желания в тази насока.
— Наистина трябва — съгласи се Фафрд и добави малко обвиняващо: — Макар че, доколкото разбрах, ти си й казал, че с радост би прерязал гърлата на двамата, които зашеметихме.
— Просто бях любезен, човече! Нима искаш да се държа грубо с момичето ти? Това показва колко високо ценях още тогава твоята благосклонност. Но срещу една жена може да се опълчи само нейният любим. Както трябва да сториш ти в този случай.
— Наистина трябва — повтори Фафрд, наблягайки на това с голямо убеждение. — Ще бъда пълен идиот, ако се захвана с Гилдията. Разбира се, ако ме хванат, те тъй или иначе ще ме убият за самоволно обирджийство. Но да нападам Гилдията директно без причина, да убия дори един крадец от Гилдията без нужда, или само да покажа желание за нещо подобно — това си е чиста лудост!
— Не само, че ще бъдеш пиян, олигавен идиот, но и без съмнение най-много след три нощи ще се развониш, застигнат от тази императрица на болестите — Смъртта. За такива злонамерени нападения, насочени срещу организацията, Гилдията се разплаща десетократно по-сурово, отколкото за другите нарушения. Всички планирани обири и други кражби ще бъдат отложени и цялата мощ на Гилдията и съюзниците й ще бъде хвърлена срещу теб. Бих сметнал, че имаш по-добри шансове да се справиш самичък с цялото войнство на Краля на Кралете, отколкото с коварните служители на Гилдията на Крадците. Предвид размерите, силата и ума ти, може да се равняваш на взвод или дори рота, но не и на цяла армия. Така че повече никакви отстъпки пред Влана по въпроса.
— Съгласен! — каза високо Фафрд, стисна здравата като желязо ръка на Мишелова с почти смазваща сила и я разтърси.
— А сега трябва да се връщаме при момичетата — каза Мишелова.
— Само след още едно питие, докато оправяме сметката. Ей, момче!
— Става. — Мишелова се зае да рови в кесията си, за да плати, но Фафрд запротестира буйно. Накрая те хвърлиха монета, за да решат спора, Фафрд победи и с голямо задоволство отброи сребърните си смердуци върху лекьосания и очукан тезгях, белязан също и с безброй кръгове от чаши, сякаш някога е служил за дъска на побъркан геометрик. Те с труд се изправиха на крака, а Мишелова за последен път срита леко дупката на плъха за късмет.
При това мислите на Фафрд се върнаха назад и той рече:
— Ако предположим, че зверчето не може да пише с лапички или да говори с уста или с жестове, пак може да ни е проследило от разстояние, да е набелязало жилището ти, а после да се е върнало в Дома на Крадците, за да доведе господарите си при нас като хрътка!
— А, ето че пак заговори умно — каза Мишелова. — Ей, момче, дай и една кофа слаба бира. — Като забеляза озадачения поглед на Фафрд, той поясни: — Ще я разлея пред „Змиорката“ и по целия път, за да залича миризмите ни. Да, ще я разплискам и по стените.
Фафрд кимна мъдро.
— Аз пък помислих, че съм се натряскал дотолкова, че ми се причуват разни работи.
Влана и Ивриан, потънали в оживен разговор, се сепнаха при тежкото трополене по стълбите. Препускащи бегемоти едва ли биха вдигнали по-голям шум. Скърцането и пращенето бяха изумителни, дори се чу трясък от трошенето на две стъпала, но громолящите стъпки не се забавиха и за миг. Вратата се отвори с размах и двамата мъже нахълтаха вътре сред голям облак нощен смог, който бе рязко отсечен от черния си източник при затръшването на вратата.