Речта бе прекрасно аргументирана и изложена… но не свърши никаква работа. Докато Фафрд говореше, Ивриан грабна отново напълнената си чаша и я пресуши. Сега тя стоеше изпъната като войник, бледото й лице се бе зачервило и тя рече язвително на коленичилия пред нея Фафрд:
— Ти пресмяташ цената! Говориш ми за вещи — тя махна с ръка към заобикалящото я пъстроцветно великолепие, — за обикновена собственост, колкото и да е скъпа, когато тук е заложена честта. Ти си дал на Влана думата си. О, нима рицарството е съвсем мъртво? Това се отнася и за теб, Мишок, който се закле, че ще прережеш жалките гърла на двама противни крадци от Гилдията.
— Не съм се клел — възрази слабо Мишелова, отпивайки голяма глътка. — Просто казах, че бих го направил. — А Фафрд успя само да свие рамене, терзаейки се вътрешно, и гаврътна за успокоение сребърното си канче. Защото Ивриан говореше със същия обвинителен тон и използваше същите нечестни, но сърцераздирателни женски аргументи, каквито би използвала майка му Мор или изоставената му любима от Снежния Клан Мара, официално призната за негова съпруга, която носеше детето му.
Като последен удар Влана се опита нежно да придърпа Ивриан надолу върху позлатената й кушетка.
— По-леко, скъпа — помоли я тя. — Ти благородно се застъпи за мен и за каузата ми, и повярвай ми, извънредно съм ти благодарна. Думите ти събудиха в мен велики, светли чувства, мъртви от много години. Но от всички нас тук само ти си истинска аристократка, привикнала на висши ценности. Останалите трима сме просто крадци. Нима е чудно, че някои от нас поставят безопасността над честта и спазването на обещания, и благоразумно избягват да рискуват живота ни? Да, ние сме трима крадци и аз съм в малцинство. Така че моля те, не говори повече за чест и безразсъдна храброст, а просто седни и…
— Искаш да кажеш, че те двамата се боят да предизвикат Гилдията на Крадците, така ли? — каза Ивриан с ококорени очи и изкривено от отвращение лице. — Винаги съм мислела моя Мишок първо за благородник, а после за крадец. Краденето не е нищо. Баща ми цял живот грабеше жестоко богати пътници и по-слабите от него съседи, но въпреки това беше аристократ. Ах, вие сте страхливци, и двамата! Жалки пъзльовци! — завърши тя, извъртайки очите си, блестящи с хладно презрение, първо към Мишелова, после и към Фафрд.
Последният вече не можеше да издържа. Той скочи на крака с горящо лице и стиснати в юмруци длани, без да обръща внимание на издрънчалото на пода канче и заплашителното скърцане, което внезапното му движение изтръгна от хлътналия под.
— Аз не съм страхливец! — изрева той. — Ще нахлуя в Дома на Крадците, ще ви донеса главата на Кровас и ще я хвърля кървяща в краката на Влана. Заклевам се — нека Кос, богът на ориста, ми е свидетел — в кафявите кости на баща си Налгрон и в меча му Сив Жезъл тук, на кръста ми!
Той тупна по лявото си бедро, не откри там нищо, освен туниката си и трябваше да се задоволи да посочи с трепереща ръка колана с прибрания в ножницата меч, които лежаха върху грижливо нагънатата му роба — след което вдигна канчето си, напълни го със замах и го пресуши.
Сивия Мишелов избухна във висок, радостен, мелодичен смях. Всички се втренчиха в него. Той се зае да танцува около Фафрд и все още широко усмихнат запита:
— Защо не? Кой е казал, че се бои от Гилдията на Крадците? Кой се тревожи от мисълта за този смехотворно лесен подвиг, когато на всички ни е ясно, че всички те, дори Кровас и неговата управляваща клика, са истински пигмеи по ум и способности в сравнение с мен или Фафрд. Току-що ми хрумна невероятно прост и абсолютно сигурен план как да проникнем в Дома на Крадците, дори и в най-потайното му кътче. Ние с този юнак Фафрд ще го осъществим незабавно. С мен ли си, северняко?
— Разбира се, че съм — отвърна Фафрд с дрезгав глас, чудейки се бясно що за лудост е обзела дребосъка.
— Дай ми няколко мига да взема необходимите вещи и потегляме! — извика Мишелова. Той грабна от полицата една голяма торба и като я разгъна, затърча насам-натам, пъхайки в нея намотани въжета, рула превръзки, парцали, буркани с мазила, мехлеми и кремове и всякакви други дреболии.
— Но вие не можете да отидете тази нощ — протестира Ивриан, която внезапно бе пребледняла, а гласът й бе станал несигурен. — Вие и двамата… не сте в състояние.