Той помъкна скептично мръщещия се Фафрд назад по Уличката на Смъртта, докато Евтината Улица отново се изгуби от поглед, и по пътя му обясняваше:
— Ще се престорим на просяци, членове на тяхната гилдия, която е просто клон на Гилдията на Крадците и се подслонява при нея или във всеки случай докладва пред Началниците на Просяците в Дома на Крадците. Ние ще сме нови членове, които са излезли през деня, така че не се предполага Нощния Началник на Просяците или някой от нощните стражи да познават външността ни.
— Но ние не приличаме на просяци — протестира Фафрд. — Просяците имат ужасни рани и разкривени или липсващи крайници.
— Точно за това ще се погрижа сега — изкикоти се Мишелова, измъквайки Скалпел. Като игнорира отдръпването на Фафрд и предпазливия му поглед, той огледа замислено дългата, тънка ивица стомана, която бе оголил, после с щастливо кимване откачи от колана си обшитата с миша кожа ножница на Скалпел, прибра меча и бързо омота всичко, дори дръжката, с широка лента за превръзки, която измъкна от торбата си.
— Ето! — каза той, завързвайки краищата. — Сега си имам тояжка.
— Какво е това? — попита Фафрд. — И защо?
— Защото ще съм слепец, затова. — Той направи няколко крачки, почуквайки по паважа пред себе си с омотания меч — като го държеше за ефеса, така че дръжката да е скрита в ръкава му, — и протягаше опипом напред другата си ръка. — Добре ли ти изглежда? — попита той Фафрд, обръщайки се назад. — На мен ми се струва идеално. Сляп като прилеп, а? О, стига си се притеснявал, Фафрд — платът е съвсем рехав. Мога да виждам през него доста добре. Впрочем, в Гилдията на Крадците няма да се наложи да убеждавам никого, че наистина съм сляп. Повечето просяци от Гилдията се преструват, както сигурно знаеш. А сега какво да направим с теб? Не може и ти да си сляп — прекалено е очевидно, може да събуди подозрения. — Той отпуши делвата си и отпи малко за вдъхновение. Фафрд направи същото просто заради принципа.
Мишелова премлясна с устни и рече:
— Сетих се! Фафрд, застани на десния си крак и свий левия назад в коляното. Дръж така! Не падай върху мен! Дръпни се! Но се подпирай на рамото ми. Точно така. Сега вдигни левия крак по-високо. Ще замаскираме меча ти като моя и ще го ползваш за патерица — по-голям е и ще изглежда точно както трябва. Освен това може да се подпираш на рамото ми с другата ръка, докато куцукаш — сакат, който води слепец, винаги предизвиква жалост и е чудесна сценка! Ама дръж го по-високо тоя крак, де! Не, просто не става — ще трябва да го вържа. Но първо откачи ножницата си.
Скоро Мишелова приведе Сив Жезъл и ножницата му в същия вид като Скалпел и се зае да привърже левия глезен на Фафрд към бедрото му, затягайки жестоко връвта, макар че това почти не достигна до притъпените от виното усещания на северняка. Докато Мишелова работеше, Фафрд се крепеше на своята патерица с метален скелет, като в същото време лочеше от делвата и размишляваше задълбочено. Откакто се бяха съюзили с Влана, у него бе възникнал интерес към театъра, а атмосферата в актьорските общежития бе разгоряла още повече този интерес, така че той беше щастлив от възможността да изиграе роля в реалния живот. И все пак колкото и брилянтен несъмнено да бе планът на Мишелова, като че ли си имаше и слаби страни. Фафрд се опита да ги формулира.
— Мишелове — каза той. — Нещо май не ми харесва това, че мечовете ни са овързани и няма да можем да ги измъкнем в критичен момент.
— Можем все пак да ги използваме като тояги — парира Мишелова и дъхът изсъска между зъбите му, докато затягаше последния възел. — Освен това ще разполагаме с ножовете си. А, и вземи си обърни колана, така че ножът да ти е отзад и робата да го скрива. Аз ще направя същото с Котешки Нокът. Просяците не носят оръжие, поне не открито, а ние трябва плътно да се придържаме към театралния реализъм. Стига си пил вече; това ти е достатъчно. Самият аз се нуждая от още глътчица-две, за да стигна най-добрата си форма.
— И май не ми харесва особено да вляза с вързан крак в това свърталище на главорези. Вярно е, че мога да куцукам изумително бързо, но не толкова бързо, колкото мога да бягам. Смяташ ли, че това е наистина разумно?
— Можеш да резнеш въжето за миг — изсъска Мишелова с нотки на нетърпение и гняв. — Защо не направиш една мъничка жертва в името на изкуството?