— Излезли сте с обедната група просяци, а? — отбеляза единият. — Е, дано имате добра печалба, за да оправдаете закъснението си. Нощния Началник на Просяците отскочи за кратка почивка до Курвенската Улица. Докладвайте горе на Кровас. Богове, как воните! По-добре първо се почистете, иначе Кровас ще нареди хубаво да ви напарят. Чупката!
Мишелова и Фафрд се затътриха и закуцукаха напред колкото можеха по-автентично. Единият от пазачите в нишата извика след тях:
— Отпуснете се, момчета! Няма нужда да го правите тук.
— Практиката води до съвършенство — извика в отговор Мишелова с треперлив глас. Пръстите на Фафрд се впиха предупредително в рамото му. Те продължиха малко по-естествено, доколкото им позволяваше привързаният крак на Фафрд.
— Богове, какъв живот си живеят просяците от Гилдията — рече вторият пазач от нишата на другаря си. — Каква разхайтеност и ниски изисквания! Съвършенство, дрън-дрън! Човек би си помислил, че и дете ще прозре под маскировката им.
— Несъмнено някои деца го правят — отвърна другарят му. — Но скъпите им майки и бащи само се просълзяват и даряват нещастниците с някоя монета — или с някой ритник. Възрастните хора ослепяват, затънали в неволи и блянове, освен ако нямат професия като краденето да речем, която да ги държи наясно със състоянието на нещата.
Устоявайки на импулса да обмисли тази мъдра философия и доволен, че няма да им се наложи да се подлагат на проницателния оглед на Началника на Просяците — наистина, помисли си Фафрд, Кос, богът на ориста, изглежда ги водеше право при Кровас и може би рязането на глави щеше да бъде включено в графика за нощта, — той и Мишелова продължиха напред бавно и бдително. Сега вече започнаха да чуват гласове, предимно резки и отсечени, и други шумове.
Те подминаха няколко врати, пред които им се щеше да спрат, за да огледат извършващата се вътре дейност, но се осмелиха единствено да забавят още малко хода си. За щастие повечето врати бяха широки, което им позволяваше доста дълъг поглед.
Някои от тези дейности бяха извънредно интересни. В една от стаите млади момчета се упражняваха да крадат кесии и да прерязват чантички. Приближаваха се към инструктора изотзад и ако той чуеше плъзгането на бос крак или усетеше докосването на протегнатата ръка — или, още по-зле, чуеше звън от изпусната фалшива оловна монета, — момчето го чакаше бой с пръчка. Други изглежда се упражняваха в групова тактика: блъсване отпред, пребъркване отзад, бързо предаване на задигнатите вещи от младия крадец на съучастника му.
В друга стая, от която лъхаше въздух, натежал от мириса на метал и масло, по-възрастни ученици-крадци провеждаха лабораторно упражнение по отваряне на ключалки. Една от групите слушаше лекцията на сивобрад мъж с мръсни ръце, който разглобяваше извънредно сложна ключалка частица по частица. Други изглежда изпробваха сръчността, бързината и умението си да работят безшумно — мушкаха с тънки шперцове ключалките на половин дузина врати, наредени една до друга върху иначе безполезна стена, докато надзорникът държеше пясъчен часовник и ги следеше внимателно.
В трета крадците ядяха на дълги маси. Ароматите бяха съблазнителни, дори за къркани до козирката мъже. Гилдията се грижеше добре за членовете си.
В четвърта подът беше частично тапициран и там се провеждаше обучение по изплъзване, отдръпване, навеждане, бутане, препъване и други начини за спасяване от преследване. Тези ученици също бяха по-големи. Глас като на старши сержант лаеше:
— Не, не, не! Не би могъл да се изплъзнеш и на саката бабичка. Казах да се приведеш, а не да коленичиш пред свети Аарт. Сега този път…
— Гриф е използвал мас — извика един инструктор.
— Така значи? Гриф, излез! — отвърна лаещият глас, докато Мишелова и Фафрд напуснаха полезрението с известно съжаление, защото бяха осъзнали, че тук могат да се научат много неща: трикове, които биха им свършили добра работа дори тази нощ. — Слушайте всички! — продължи лаещият глас, който се разнасяше много надалеч и ги следваше изненадващо дълго време. — Маста може да е добра за нощна работа — през деня лъщенето й обявява гръмко професията на човека пред цял Неуон! Но във всички случаи тя прави крадеца свръхсамоуверен. Той започва да разчита на нея и в някоя напрегната ситуация открива, че е забравил да я използва. Освен това миризмата й може да го издаде. Тук ние работим винаги със суха кожа — с изключение на естествената пот! — както ви беше казано на всички първата нощ. Наведи се, Гриф. Хвани се за глезените. Изправи коленете.