Последваха звуци на пердах, придружени от болезнено скимтене, далечни, защото Мишелова и Фафрд вече бяха изкачили до средата стълбището в дъното. Фафрд подскачаше мъчително, стискайки извитите перила и омотания си меч.
Вторият етаж беше копие на първия, но беше толкова луксозен, колкото другият бе гол. По целия коридор се редуваха висящи от тавана лампи и филигранни съдове за тамян, разпръскващи мека светлина и чуден аромат. Стените бяха богато драпирани, а подът — застлан с дебели килими. Но и този коридор бе пуст, и нещо повече — абсолютно тих. Като се спогледаха, двамата продължиха смело. Първата врата, широко отворена, разкриваше необитаема стая, изпълнена с висящи на закачалки дрехи, богати и прости, безупречно чисти и покрити с мръсотия, а също така и поставки за перуки, лавици с бради и тем подобни и няколко стенни огледала, пред които бяха поставени масички, покрити с козметика, със столчета пред тях. Очевидно — стая за дегизиране.
След като се огледа и ослуша и в двете посоки, Мишелова се стрелна бързо вътре и вън, за да грабне плоска зелена бутилка от най-близката масичка. Той я отпуши и я помириса. Гнило-сладък дъх на гардения се смесваше с острия аромат на вино. Мишелова оплиска себе си и Фафрд с този съмнителен парфюм.
— Средство против лайна — обясни той с важността на лекар, запушвайки бутилката. — Не желая да бъда напарен от Кровас. Не, не, не.
Две фигури се появиха в далечния край на коридора и се насочиха към тях. Мишелова скри бутилката под наметалото си, затискайки я под мишница, и заедно с Фафрд продължиха нататък — да се върнат би изглеждало подозрително, прецениха пиянски двамата.
Следващите три врати, които подминаха, бяха тежки и плътно затворени. Когато приближиха петата, двете вървящи срещу тях фигури, които се държаха ръка за ръка и крачеха широко, движейки се по-бързо от куцукащата и тътреща се двойка, се очертаха по-ясно. Дрехите им бяха на благородници, но лицата им бяха на крадци. Те се мръщеха с възмущение, а и с подозрение, срещу Мишелова и Фафрд.
Точно тогава — като че ли отнякъде между двете двойки мъже — някакъв глас заговори думи на странен език с онази бърза монотонност, която жреците използват в обичайната служба или някои магьосници — в напяването на заклинания.
Двамата богато облечени крадци намалиха ход при седмата врата и хвърлиха поглед вътре. После спряха съвсем. Вратовете им се опънаха, а очите им се изцъклиха. Те видимо пребледняха. После внезапно забързаха нататък, почти тичешком, и подминаха Фафрд и Мишелова, сякаш бяха части от мебелировката. Напевният глас продължаваше да дудне, без да пропуска нито един такт.
Петата врата бе затворена, но не и шестата. Мишелова хвърли едно око вътре, като носът му обърса касата. После пристъпи напред и се втренчи във вътрешността с очаровано изражение на лицето, избутвайки черната превръзка на очите си нагоре, за да вижда по-добре. Фафрд се присъедини към него.
Стаята бе голяма, лишена, доколкото можеше да се види, от човешко или животинско присъствие, но пълна с изключително интересни неща. От височината на коленете нагоре цялата отсрещна стена представляваше карта на град Ланкмар и близките околности. Изглежда бяха изобразени всяка сграда и улица, чак до най-жалкия коптор и най-тесния проход. Имаше следи от скорошно заличаване и прерисуване на много участъци, а тук-там се виждаха малки цветни йероглифи със загадъчно значение.
Подът беше мраморен, а таванът — син като лазурит. Стените вляво и вдясно бяха гъсто осеяни с предмети, заключени с халки и катинари. Едната бе покрита с всякакви видове инструменти за крадене — от огромен, дебел лост, който изглеждаше така, сякаш може да премести вселената, или поне вратата на съкровищницата на Сюзерена, до една толкова тънка пръчица, че би могла да е жезъл на елфическа кралица, и която изглежда бе направена така, че да може да се разтяга и да измъква отдалеч ценните дрънкулки, стоящи върху тънкокраката тоалетна масичка с плот от слонова кост на някоя благородна дама; върху другата стена бяха наредени всякакви чудновати, сияещи в злато и проблясващи от скъпоценни камъни предмети, очевидно спомени, подбрани заради своята оригиналност от плячката на незабравими грабежи — като се започне от тънката златна женска маска, секваща дъха с прекрасните си очертания, но гъсто обсипана с рубини, имитиращи петна от сифилис в последна фаза, и се стигне до нож с острие от плътно наредени един до друг клиновидни диаманти, който изглеждаше остър като бръснач.