Едрият мъж се приближи.
— Достопочтени Хрингорл — поздрави Фафрд тихо.
В отговор едрият мъж замахна неочаквано с близката си ръка към челюстта му.
Фафрд рязко се дръпна встрани, изплъзвайки се от удара, и след това просто се отдалечи по пътя, по който беше дошъл.
Дишащият тежко Хрингорл постоя загледан след него за няколко сърцеудара2, след това се шмугна в полуцилиндричната палатка.
Хрингорл със сигурност беше най-могъщият мъж от Снежния Клан, мислеше си Фафрд, макар да не бе сред вождовете поради свадливия си нрав и незачитането на обичаите. Снежните Жени го мразеха, но им беше трудно да го контролират, тъй като майка му бе мъртва, а той самият никога не си беше взимал жена, задоволявайки се с наложниците, с които се връщаше от пиратските си набези.
Отнякъде, където бе стоял незабележимо, към Фафрд тихо се приближи мъжът с черните мустаци и черния тюрбан.
— Добре се справи, приятелю. Сега, както и когато внесе вътре танцьорката.
Фафрд рече безстрастно:
— Вие сте Великс Предприемчивия.
Другият кимна.
— Карам бренди от Клег Нар до това тържище. Какво ще кажеш да опитаме най-доброто заедно?
Фафрд рече:
— Съжалявам, но имам уговорка с майка си.
— Тогава друг път — каза Великс непринудено.
— Фафрд!
Викаше го Хрингорл. Гласът му вече не бе гневен. Фафрд се обърна. Едрият мъж стоеше пред палатката, после, когато Фафрд не помръдна, закрачи към него. Междувременно Великс отстъпи и изчезна със същата непринуденост, с която бе говорил.
— Извинявай, Фафрд — каза Хрингорл дрезгаво. — Не знаех, че си спасил живота на танцьорката. Направил си ми голяма услуга. Дръж. — Той откопча от китката си една от тежките златни гривни и му я подаде.
Фафрд не протегна ръка.
— Това не е никаква услуга — каза той. — Аз просто предпазвах майка си от грешна постъпка.
— Ти си плавал под мое командване — изръмжа внезапно Хрингорл, а лицето му почервеня, въпреки че отчасти все още се усмихваше, или поне правеше опити. — Така че ще приемаш моите дарове, както и заповедите ми. — Той сграбчи ръката на Фафрд, притисна към нея тежката гривна, затвори отпуснатите му пръсти отгоре й и отстъпи назад.
Фафрд бързо коленичи и промълви тихо:
— Съжалявам, но не мога да взема това, което не съм спечелил по заслуги. А сега трябва да спазя уговорката с майка си. — След това пъргаво се изправи, обърна се и си тръгна. Зад него върху ледената кора остана да блести златната гривна.
Той дочу ръмженето на Хрингорл и сподавеното му проклятие, но не се обърна да види дали той е вдигнал или не отхвърления си дар, макар че с труд се удържаше да не закриволичи или да си приведе мъничко главата, в случай че Хрингорл реши да запрати масивната гривна по черепа му.
Не след дълго стигна до мястото, където майка му седеше сред седем Снежни Жени — общо правеха осем. Те станаха. Фафрд се спря на около ярд разстояние от тях. Свеждайки глава и с поглед встрани, той каза:
— Ето ме, Мор.
— Много време ти отне — каза тя. — Прекалено много. — Шест от заобикалящите я глави закимаха важно. Обаче Фафрд забеляза, със замъгления крайчец на окото си, че седмата и най-слабичка Снежна Жена отстъпваше тихо назад.
— Но ето ме тук — каза Фафрд.
— Ти не се подчини на заповедта ми — изрече студено Мор. Изпитото й, някога красиво лице би изглеждало много недоволно, ако не беше толкова гордо и властно.
— Но сега й се подчинявам — контрира Фафрд. Той забеляза, че седмата Снежна Жена вече тихо бягаше с развяващо се голямо бяло наметало сред жилищните палатки към високата бяла гора, която ограждаше Мразовития Кът от всички страни, освен тази, която граничеше с Каньона на Тролската Стъпка.
— Много добре — каза Мор. — А сега ще ми се подчиниш, като ме последваш до сънната палатка за ритуално пречистване.
— Аз не съм омърсен — заяви Фафрд. — Нещо повече, аз се пречиствам по свой си начин, към който боговете са благосклонни.
2
Фриц Лейбър често използва удара на сърцето като мярка за време. И понеже точният превод е твърде дълъг и на моменти нарушава динамиката на текста, предпочетох да въведа по-кратката дума „сърцеудар“ — Б.пр.