Зад левия край на масата стоеше висок, но прегърбен мъж в черна роба с качулка, която не толкова скриваше, колкото засенчваше лице, от което най-забележимата част бе дълъг, дебел, заострен нос с издадена напред под него уста почти без брадичка. Цветът му бе жълтеникавосив като глина, а по широките му бузи растеше къса, четинеста сива брада. Изпод скосеното чело и рошавите сиви вежди две дълбоко хлътнали очи се взираха съсредоточено надолу към потъмнял от вековете свитък, който неговите отвратително дребни, обрасли със сива козина криви ръчички с едри кокалчета непрестанно развиваха и навиваха отново. Единственото движение, което извършваха очите му, с изключение на шаренето им наляво-надясно, докато четяха редовете, които той бързо напяваше, бе рядкото им стрелкане встрани към ретортата.
В другия край на масата, мятайки мънистени очички от магьосника към ретортата и обратно, се свиваше малко черно зверче, при първото зърване на което Фафрд болезнено впи пръсти в рамото на Мишелова и последният почти ахна, но не от болка. То много приличаше на плъх, но имаше по-високо чело и по-близо разположени очи в сравнение с който и да било плъх, докато лапичките му, които постоянно триеше една в друга в нещо наподобяващо трескава радост, приличаха на мънички копия на ръчичките на магьосника.
Едновременно и независимо един от друг, Фафрд и Мишелова изпитаха увереност, че това е животинчето, което бе придружавало Сливикин и другаря му, а след това бе избягало, и всеки от тях си спомни думите на Ивриан за фамулуса на вещица и тези на Влана за възможността Кровас да е наел чернокнижник.
Което, прибавено към мъжа, зверчето с уродливи ръчички и точещата се черна пара, която се виеше и гърчеше в големия кондензатор между тях като черна пъпна връв, правеше гледката крайно ужасяваща. А приликата, с изключение на размера, между двете създания правеше догадките им още по-обезпокоителни.
Темпото на напева се увеличи, синьо-белият пламък се разгоря по-ярко и засъска, течността в ретортата се сгъсти като лава, в нея започнаха да се образуват големи мехури, които се пукаха шумно, черните нишки в кондензатора се загърчиха като змийско гнездо; появи се нарастващо чувство за невидимо присъствие, свръхестественото напрежение стана почти непоносимо, а на Фафрд и Мишелова им беше трудно да заглушат тежкото си дишане и се бояха, че лупането на сърцата им може да се чуе отдалеч.
Напевът рязко се извиси и загърмя като силно блъскан барабан, после внезапно секна при разперването на дланта на магьосника над шийката на ретортата. С ярък проблясък и глуха експлозия по нея плъзнаха безброй пукнатини; кристалът стана матовобял, но нито се пръсна, нито прокапа. Шийката се надигна с около педя, замря така, после клюмна обратно. В същото време сред намотките в кондензатора се появиха две черни примки, които ненадейно се свиха и се превърнаха в два големи черни възела.
Чародеят се ухили, рязко пусна края на пергамента, който се нави с плясък, и премести поглед от кондензатора към своя фамулус, докато последният пронизително врещеше и подскачаше възторжено нагоре-надолу.
— Тихо, Сливикин! Сега идва твоят ред да потърчиш, да се потрудиш и поизпотиш — извика магьосникът. Говореше на развален ланкмарски, но толкова бързо и пискливо, че Фафрд и Мишелова едва успяваха да схващат думите. И двамата обаче осъзнаха колко са грешили относно самоличността на Сливикин. В критичния момент дебелият крадец бе призовал на помощ не своя другар, а магьосническото изчадие.
— Да, господарю — изписка в отговор Сливикин не по-ясно от него, променяйки в един миг мнението на Мишелова за говорещите животни. Той продължи със същия тъничък, раболепен гласец: — Слушам и се подчинявам, Христомило.
Сега те знаеха и името на магьосника.
Христомило нареди с пискливи думи, които плющяха като камшик:
— Заемай се с възложената ти работа! Погрижи се да призовеш огромно множество гладници! Искам телата им да бъдат изглозгани до кости, така че пораженията от магическия смог и всички свидетелства за смърт от задушаване да изчезнат безследно. Но не забравяй плячката! А сега върви!
Сливикин, който при всяка заповед се кланяше по начин, напомнящ неотдавнашното му подскачане, сега изпищя:
— Ще се погрижа!
После се метна като сива мълния на пода и се стрелна в една мастиленочерна миша дупка.
Христомило се изкикоти зловещо, потривайки отвратителните си уродливи ръчички почти по същия начин като Сливикин.